![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Сега като си помисля — рече тя, — ако трябва да започна всичко отначало и ти ме помолиш да те прикривам за тая работа със Сайнър, не бих го направила.
Понякога се държи също като ученичка, помисли си той.
— Не мога да те виня — каза той.
— Наистина ли?
Изглеждаше изненадана от това и той я разбираше. Беше свел поглед надолу към водата, която в полумрака се плискаше леко около пилоните. Харесваше му миризмата на кейовете, стояли години наред в солената вода, по тях хората изсипваха риба, режеха парченца стръв, разливаха бира, а слънцето изпичаше и изсушаваше всичко това пак сред солената вода. Човек усещаше тази толкова специфична миризма само по кейовете. Беше забелязал, че по целия свят кейовете все така миришеха.
— Само се чудя какво ли правят с това — каза тя.
— Какво?
— Ами че това, което им доставяме.
Всъщност искаше да я попита какво е казала, защото се беше размечтал, но веднага се сети.
— О! — Той се изправи и пое дълбоко въздух. — Знаеш ли, ако бях на твое място, не бих си задавал този въпрос.
— Но все пак ми се ще да знам — след малко рече тя.
— Е, а аз не искам да знам — излъга той. — Просто го предавам по-нататък, вземам парите и си държа устата затворена. Ще ти подскажа нещичко. Хората, на които предавам нещата, не бива да знаят, че си задаваш такъв въпрос.
— Изглежда тук се правят големи пари — каза тя. — Иначе не биха давали на дребните риби като нас тия суми. Като си помисля за това, което изкарвам… и че има и други като нас… — Тя поклати глава. — Имам предвид… о, боже мой.
За момент той я остави да размишлява.
— По-добре си припомни къде щеше да бъдеш, ако не ти се беше представил този случай.
— Защо, какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че трябва да си помислиш какво би станало, ако този извор пресъхне.
— Защо трябва да си го помисля?
— Защото все се питаш какво правят с информацията, която им даваме — каза той, облегнал се върху дланите си с поглед към водата, — и можеш изведнъж да се окажеш извън борда.
Думите му й подействаха отрезвяващо не само заради загатнатата перспектива, която беше доста мрачна, но и защото в тях се съдържаше почти неприкрита заплаха. Поне това разбра през тия две години, че някой беше свършил страхотна работа, замисляйки структурата на „организацията“. Тя винаги плащаше на хората си в брой и на нея винаги й плащаха в брой въпреки големите суми. Едно от първите неща, на които я научи Дон, беше как да влага парите в банките, без да привлича внимание, как да ги разхвърля. Не й беше известна истинската самоличност на никого в цялата тази операция, освен хората под нея, които тя самата бе вербувала. Но подразбираше от откъслечни дреболии тук-там в разговорите си с Дон, че може би има половин дузина хора като нея, с които Дон работи и може би още толкова като Дон, с които работи човекът над него. Дори не можеше да си представи докъде се простира всичко това.
— Там е работата — прекъсна мислите й Дон, — че няма незаменими хора. Те просто ще си намерят някой друг. Ние само си вършим работата, доставяме необходимото, вземаме си парите и трябва да продължаваме по същия начин. Ако създадем някакви неприятности, тогава всичко отива по дяволите, те просто не искат главоболия. Няма да го има повече Дон С. Номерът, на който се обаждаш? Той изчезва и аз, все едно че не съществувам. — С ъгълчето на окото си той видя, че тя пак го поглежда. — Само да го изрекат, и то ще стане.
— Ей, Дон, само се чудех — започна да се оправдава тя. — Ами че на мен изобщо не ми пука за нищо, просто си върша работата. Нищо не ме интересува… освен това, което правя. Да си върша работата, това е всичко, което искам.
— Добре — рече той. — Толкова много пари ти никога не би могла да изкараш, дори да продаваш наркотици. — Той залюля по-силно краката си, сякаш искаше да смени темпото или предмета на разговор. Не много далече в заливчето някакъв плавателен съд със зелени и червени светлини започна да пори водата и се чуваше плясъкът на вълните по носа му. — Как го намираш новия корвет?