![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Той се обърна назад, даде силно газ и мина през боклука на Валери Хийт. Не намали скоростта, докато стигна до шосето, където обърна рязко и зафуча по настилката.
— Смъкни стъклата — каза той, завъртайки бързо своята ръчка. — Ще ги издухаме тия гадинки навън.
Така и направиха по целия път обратно към града.
— Е, успяхме да хванем срещата — рече Арнет.
Грейвър вдигна телефона при първото позвъняване. Току-що беше говорил с Пола по радиото и разбра какво са свършили и че сега се прибират. Но нямаше да се връщат в службата. Нюман щеше да остави Пола при колата й на паркинга. Щяха да се съберат на съвещание рано сутринта.
— Какво стана? — попита Грейвър.
— Той се е срещнал с един мъж, към шейсетгодишен. Почти съм сигурна, че снимките са сравнително добри, но за съжаление записът е много съмнителен.
— Защо? Как се е получило така?
— Срещнали са се в парка при Транско Тауър и са тръгнали направо към фонтана. Застанали точно под водопада и са си приказвали сладко трийсет и две минути.
— Не може да бъде.
— Да. Точно така е станало. Между другото, Бъртъл едва не подлудил моите хора с някакъв кошмарен маршрут. Явно знае страхотни похвати.
— Това не ме изненадва. Къде е той сега?
— Изглежда се прибира вкъщи. Хората ми са все още навън, но по всичко личи, че се е запътил натам.
— Успяхте ли да монтирате подслушвателите?
— Да, но едва след като тръгна за срещата. Трябваше да използвам много хора за това. Никак не беше лесно.
— Добре, чудесно. Много съм ти задължен.
— Това с Безъм е доста странно — рече тя. — Сигурен ли си, че ще правят нова аутопсия?
— Така поне ми казаха.
— Какво мислиш?
— Какво би трябвало да мисля? Доста трудно могат да се приемат като съвпадение двата смъртни случая, но всеки път щом се замисля над всички възможности… те ми изглеждат направо безумни.
За момент Арнет нищо не продума, а после каза:
— Маркъс, изслушай ме. Да се опитваш да разбереш лошите хора на този свят, това е все едно да гадаеш по звездите. Когато видиш светлина, идваща от тях, всичко отдавна вече е свършило, това е минало време и те са преминали в друго състояние. Пред теб има само някакво доказателство за това, което е станало с тях преди милиони години. Не можеш да чакаш появяването на фактите, за да започнеш да разгадаваш нещата, душко. Трябва да използваш своето въображение, ако искаш да изпревариш злодеянията. — Тя пак млъкна. — Повярвай ми, всичко, което можеш да си представиш, без значение колко безумно, вече се е случило. Там е работата, че повечето хора още дълго време няма да успеят да го проумеят. А точно на това разчитат ония копелета.
Сега Грейвър мълчеше и когато най-после проговори, можа само да попита:
— Кога мога да видя снимките?
— Искаш ли да наминеш тук рано сутринта?
— В колко часа?
— Седем и трийсет.
— Ще дойда.
33.
— Каква ли е тази застрахователна компания — каза тя, хвърляйки четвъртата си цигара във водата. Бяха седнали на кея на един от яхтклубовете, краката им висяха над водата, обърнати към залива, където блещукаха разноцветни светлини. — Обадих се на „Справки“ и там я нямаха записана. Не ми се вярва да е нещо особено.
Тя извади нова цигара от пакета до нея.
— Ей, я ми дай една от тия пущини — рече той. Неприятно му беше да я гледа в такова състояние. Това за него означаваше нови главоболия.
— Мисля, че бяха ченгета — каза тя, изпускайки дима в лекия бриз.
— Само защото е било за Сайнър ли?
— „Само“ защото ли? — Тя се обърна и го изгледа. Той беше само по джинси, без риза и обувки. Беше позвънила на службата, чрез която се свързваха и той веднага й се обади. Тя предположи, че го е измъкнала от леглото. Би предпочела да го замъкне вътре в леглото. Представи си как направо е нахлузил джинсите и е дошъл. — Почти бях забравила онова идиотско име, когато тя се обади първия път. Накрая се сетих.
Той запуши.
— Това е от ония малки гадости — рече той и вдигнал цигарата, я оглеждаше в нощния здрач. — Някаква дамска марка, нали? Малки тънки боклуци.
— Боже мой! — Тя вече излизаше от кожата си. Дон винаги се държеше спокойно. Изглеждаше толкова мъжествен. Някои типове си придаваха мъжественост, слагаха си я като одеколон, нанасян преди излизане и измиван после под душа. Но Дон никога нищо не си придаваше. Той си беше мъжествен и сякаш никога не го усещаше, което пък действаше като омайно биле на жени като нея. Беше от ония типове, просто винаги знаещи как да постъпят във всяка ситуация. Това изглежда беше свързано с инстинкта за самосъхранение или нещо примитивно от този род, изчезнало у повечето съвременни мъже, ония доволни и самонадеяни типове. Дон С. Винаги щеше да съумее да се погрижи за себе си; знаеше как точно да го направи, без много да му мисли. А също така можеше да се погрижи и за други хора, ако пожелаеше това.