Червената лястовица [bg]

Шефът на Американския отдел на СВР генерал Владимир Андреевич Корчной влезе във външната приемна на кабинета на Егоров двадесет минути по-късно. Личният адютант на заместник-директора, Димитрий, излезе от будката си и двамата си стиснаха ръцете. Корчной схвана нервното неодобрение на двете секретарки, седящи зад бюрата си, но ги поздрави по име и тъмните му кафяви очи заискриха под белите вежди, докато им разказваше един виц, седнал на ъгъла на едното бюро: излезли резултатите от класацията за най-високо ниво на прелюбодеяние: първо място — филмови звезди, второ място — театрални актьори, и трето място — КГБ. Някой изкрещял: Аз работя в КГБ от тридесет години и никога не съм мамил жена си! А друг изкрещял: Ами заради такива като теб сме на трето място!

Секретарките и Димитрий се разсмяха. Димитрий наля чаша вода на Корчной от гарафата върху шкафа. Една от секретарките тъкмо разказваше друг виц, когато тапицираната с кожа вътрешна врата на кабинета на Егоров се отвори и заместникдиректорът излезе. Секретарките мигом наведоха глави и отново се захванаха за работа. Димитрий кимна вежливо на Корчной, после на шефа си и се оттегли в будката си. Егоров огледа външния кабинет.

— Голяма веселба пада тук — строго каза той. — Не е чудно, че не можем да свършим никаква работа.

— Директоре, вината е изцяло моя — каза Корчной с пародийна смиреност. — Аз разстроих дисциплината в кабинета, като им разказах един глупав виц, малко смях, за убиване на времето.

— Да, и на това отгоре с двадесет минути закъснение — каза Егоров. — Да се надявам ли, че вече имаш време да говориш с мен? — Той се завъртя на токове и влезе в кабинета си. Корчной го последва, кимайки на секретарките, докато минаваше край тях. Вратата зад тях се затвори и те се изгледаха една друга, усмихвайки се, преди да се върнат към работата си.

Егоров отиде до светлия кожен диван в дъното на стаята и седна. Потупа мястото до себе си, давайки знак, че Корчной трябва да седне до него.

— Володя, да не сваляш секретарките ми? Обзалагам се, че знам коя ти харесва, и трябва да ти кажа, че и двете са добри в леглото.

— Ваня, твърде стар съм и твърде уморен, за да спя с когото и да. Освен това изобщо не искам да следвам твоя сипаничав задник където и да било. Жал ми е за тези млади момичета тук. — Корчной се облегна на мекия диван и разкопча сакото си.

— Доволен съм, че си започнал с планирането на операцията срещу американеца Наш — каза Егоров. — Знам, че ще я ръководиш добре. Това е най-добрата ни възможност да разкрием предателя. — Той се изправи, отиде до един богато орнаментиран шкаф и извади бутилка грузински коняк и две чаши. Наля по една глътка и подаде едната чаша на Корчной.

— Малко е раничко — каза той и протегна чашата си, за да докосне ръба на чашата на Егоров. Двамата гаврътнаха коняка на екс и върнаха чашите на масата.

— Не ми сипвай повече — каза Корчной, когато Егоров понечи да напълни отново чашките.

— Настоявам — каза Егоров с пародийна сериозност. — Това е единственият начин да те накарам да останеш и да разговаряш с мен. Имам нужда да поговоря с някого, на когото имам доверие.

— Ние сме приятели от академията — каза Корчной. — Да няма нещо с нашата операция? Да не би да си размислил за племенницата ти? Защото, ако е така, мога да ти кажа, че чувствам абсолютна…

— Не, това няма нищо общо с операцията. Имам големи надежди за нея — каза Ваня. — Трябва да ти кажа нещо, за да ми олекне.