Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
— А защо не говорят с моите шефове?
— Предпочитам да не стане така.
Челото му се сбърчи подозрително.
— Имали причина?
— На този етап разследването е конфиденциално. Така и го третираме. Както казах, в момента правим само проверка и предпочитаме от „Дженеръл Тектоникс“ да не знаят, че разследваме. — Лицето й се сбърчи отвратено. — Ще пуснат срещу нас армия адвокати, ще покрият всичко инкриминиращо. Разследването ще бъде прекратено, преди да е започнало.
— Добре.
— Направи ми копие. Никой няма да разбере, моля те, Карл.
— Окей. Няма проблем.
Карл имаше на разположение високоскоростно копиращо устройство, така че след две минути й подаде записа.
Мия му благодари и си тръгна.
Минаха бързо през елегантното фоайе на хотел „Мадисън“ и застанаха пред двама здравеняци, май източноевропейци. Бяха мускулести, свирепи на вид, несъмнено въоръжени до зъби. И двамата не знаеха нито дума английски. Поздравиха Белуедър и Уолтърс с почтително сумтене, придружиха ги до асансьорите, после застанаха вдървено в ъгъла, докато асансьорът ги качи на деветия етаж.
После минаха бързо по дълъг коридор, където се намираше един от най-разкошните и скъпи апартаменти на „Мадисън“. Други две свирепи горили стояха край вратата. След разменени кимвания и учтиво сумтене въведоха американците вътре. Не ги претърсиха, не им задаваха въпроси. Очевидно ги очакваха. И бяха добре дошли.
Огромният апартамент, в който влязоха, беше преобразен от стандартен американски лукс в арабска приказка. Подът беше покрит от стена до стена с дебели ръчно тъкани ориенталски килими. По стените висяха лъскави копринени гоблени. Вместо столове и канапета на пода имаше достатъчно възглавници, за да седнат стотина души. Температурата беше фиксирана на пърлещите трийсет градуса. Всичките неудобства на дома.
В средата на пода седяха двама мъже с бели одежди, поръбени със златен кант. Помежду им имаше голямо наргиле и купа с фурми.
Седналият отляво се усмихна леко.
— Ах, Даниъл, колко мило, че идвате навреме.
— Ваше височество — каза Белуедър и се поклони леко. Престорените любезности и фалшивата официалност накараха и двамата да се усмихнат.
— Моля, седнете — подкани ги принц Али бин Тарик с властен жест на лявата ръка. Али беше четирийсет и трети син на саудитския крал, бивш посланик в продължение на цели осемнайсет години в Съединените щати. Получил образованието си в Харвард и Оксфорд, той беше силно повлиян от Запада и бе съвършен дипломат, пияница и женкар. Някога бе смятал Вашингтон за собствена територия.
По време на дългия си мандат като дипломат беше помогнал за уреждането на три президентски избора, беше купил достатъчно конгресмени и сенатори, за да запълни три адресника, беше станал баща на безброй извънбрачни деца и беше купил шест фантастични къщи из цялата страна, от Палм Бийч до Вейл, и три луксозни самолета, за да обикаля империята си, като между другото беше станал и много уважаван член на вашингтонския дипломатически корпус.
Осемнайсет години, прекарани далеч от помпозното царство на баща му, осемнайсет години грях и веселие, осемнайсет години всички наслади и удоволствия, които можеха да се купят с пари.
През това време Белуедър доста често беше обикалял заедно с него баровете в града в търсене на греховни удоволствия. Бяха споделяли жени, бяха изпили море от алкохол и бяха осветили последния боинг на Али с фантастична околосветска оргия. Само Белуедър, Али и трийсет жени, подбрани заради физическите им разлики и любовни умения.
Това изтощително, но забележително пътешествие бе станало повод за втория развод на Белуедър — най-грозния от трите. Една от най-ентусиазираните и с най-голямо въображение в сексуално отношение дама се бе оказала частен детектив, нает от жена му. След пътешествието тя й беше представила дебел фотоалбум със снимки на Даниъл във всевъзможни пози.
След като хвърли едно око на албума, той предложи на съпруга номер две бърз развод с „достойно уреждане“ на взаимоотношенията. Тогава тя спомена желанието си да организира публична фотогалерия и той рухна напълно — беше готов да й даде каквото поиска. Тя се хвана за думата му и буквално го ограби. Къщата, колите, всички пари, за които знаеше.
Струваше си — мисълта, че онези кошмарни снимки можеха да се появят в публичното пространство, беше ужасяваща.
После, преди три години, след поредица статии в медиите, посветени на скандалния живот на принца, твърде грозни, за да бъдат пренебрегвани, баща му го повика у дома. Нямаше нищо против, че синът му подкупва, корумпира и шантажира в чуждата страна. В края на краищата неверниците и бездруго се раждат непоправимо корумпирани — с какво можеше да навреди още малко гориво в огъня?