Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Кола!

Това бе единствената му надежда. Млада негърка седеше в очуканата си хонда, спряла пред магазина за напитки. Навярно чакаше приятеля си или пък съпруга си. Стоун се хвърли към вратата до шофьора и я отвори. Жената изпищя.

— Карай! — нареди й Стоун. Протегна ръка и затисна устата й, за да заглуши вика й. Полицията щеше да пристигне всеки миг.

Жената се мяташе насам-натам, ококорила очи от ужас.

Стоун измъкна незаредения пистолет от джоба си и го насочи към нея. „По дяволите, защо ли не го заредих?“

— Не искам да ви нараня — започна бързо той, — но ако се наложи, ще го направя. Закарайте ме до Бруклин. Нищо няма да ви направя.

Жената беше ужасена. Включи се в движението.

След няколко минути колата вече бе преминала Бостън Юнивърсити Бридж и се понесе по Комънуелт авеню.

— И сега накъде? — прошепна тя. По страните й се стичаха сълзи.

— Завий наляво.

— Не ме убивайте, моля ви.

— Спри тук.

Стоун бръкна в джоба си и измъкна оттам една измачкана двадесетдоларова банкнота.

— Знам, че това не компенсира ужаса, който изживяхте, но ето, вземете я. Много съжалявам. — Хвърли я на седалката и изскочи от колата.

Блокът се намираше на съседната улица. В преддверието зад стъклената врата имаше, голямо табло домофони. Намери онзи, който му трябваше, и натиска звънеца.

— Кой е? — изписка някакво тъничко гласче по микрофона.

— Чарли Стоун. Пуснете ме да вляза.

След няколко секунди вътрешната врата забръмча, Стоун я бутна и хукна нагоре по стълбите, като ги взимаше по две, по три наведнъж.

— Господи! Какво се е случило с теб? — възкликна Чип Роузън, когато отвори вратата. Беше едър, пълен човек, горе-долу на възрастта на Чарли. — Господи, боже мой, Чарли!

Жената на Роузън, Карън, дребничка брюнетка, стоеше зад тях, закрила устата си с ръка. Стоун я беше виждал само веднъж и знаеше само, че е юрист в някаква голяма фирма в града.

— Влизай, Чарли.

— Сигурно сте чули — каза Стоун, като влезе в апартамента.

— Разбира се, че чухме. Всички знаят — отвърна му Карън.

— Нужна ми е помощта ви.

— Разбира се, Чарли — отвърна Чип. — Имаш кръв на главата отзад.

— Слава богу, че сте си у дома — каза Стоун и бавно въздъхна. За пръв път усети колко бързо бие сърцето му. Седна на платнената торба и изхлузи палтото. — Наистина ми е нужна помощ.

— Считай, че си я получил — увери го Чип. — Като начало мисля, че имаш нужда от един топъл душ, а след това и от едно силно питие.