Игри на изчезване [bg]

— А жена имаше ли? — попита Лорънс. — Бяла, с около десет години по-стара от него?

— Не. Сам беше.

— Сигурен ли си?

— Виж, казвам ти това, което знам. Нямаше жена с него. Нямаше никой с него.

— А носеше ли нещо? — попита Лорънс. — Някакъв тежък багаж? В кашон или може би в няколко куфара?

— Само малък сак през рамо. Почти без багаж.

— Кола имаше ли?

— Не, и кола нямаше. Трябваше да му повикам такси, за да го взема от кея.

— Добре — каза Лорънс.

— Добре? — повтори Ботиста. — Искаш да кажеш, това е всичко?

— Да.

— Айде бе? — настоя Ботиста. — Сигурен ли си, че не ти трябва още нещо? Тази превръзка на окото ти ми се вижда прясна. Сам ли се поряза?

Лорънс не отговори.

— Сигурно страшно те боли. Ако искаш, мога да те уредя с хубава стока. Чувал ли си за хидроморфон? В сравнение с него морфинът е направо като ментови бонбонки. Имам на дози по шестнайсет, по двайсет и четири, по трийсет и…

— Не.

— А какво ще кажеш за малко кетамин тогава? Имам най-добрия айс в града. Ще те трупяса за нула време.

— Имам си всичко, от което се нуждая — каза Лорънс и му подаде ръката си, облечена в ръкавица.

Ботиста замълча, поглеждайки я косо. Нещо не беше наред, но не знаеше точно какво. Лесни пари. Твърде лесни. Не, нещо определено не беше, както трябва. Непознатият май го пързаляше. Тук имаше някаква уловка. После си спомни за пачката пари в джоба си — повече, отколкото изкарваше за цяла, и то добра, седмица. Срещу такива пари, какво му пукаше за тоя фукльо и неговите игрички?! Той направи боязливо крачка напред и пое ръката.

При което с другата си ръка Лорънс му надяна гаротата.

Щом металната жица се уви около шията на Ботиста, Лорънс го притегли към себе си и дръпна халката, за да задейства устройството. Чу се пронизително свистене и механизмът сработи. Обикновено бяха нужни шейсет секунди, за да набере достатъчно сила и да отреже човешка глава, но Лорънс знаеше как да ускори процеса, обирайки ръчно луфта на примката. Той блъсна Ботиста назад и задърпа с всички сили жицата.

Усетил стягането на примката, Ботиста изцъкли очи и отчаяно започна да се мъчи с две ръце да я махне от шията си. Когато моторът се включи, той залитна напред и сграбчи Лорънс за яката. Успя да вкара палец между шията си и примката, макар че това едва ли щеше да му помогне особено. Устройството функционираше неумолимо. Колкото и да се съпротивляваше Ботиста, то нямаше да спре. Той се опита да издърпа жицата над брадичката си, но беше късно. Вече нищо не можеше да спре гаротата.

— Копеле мръсно… — изхриптя той.

Лорънс мълчеше и наблюдаваше сцената с перверзно любопитство. Понечи да отстъпи крачка назад, за да избегне струята артериална кръв, но Ботиста го държеше здраво за яката. Жицата преряза палеца му, сякаш беше от масло. Бликна малко кръв и пръста го нямаше. С последни сили Ботиста се опита да си поеме дъх, преди жицата да бе смачкала гръкляна му, но от гърлото му излизаха само хрипове. Лорънс го блъсна към стената и се наведе, за да го види как умира.