Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 134
Перейти на страницу:

— Не знаете ли, че приоритетът на чуждите посолства се определя според датата на представяне на техните акредитивни писма?

— Да, но…

— За ваша информация в Румъния посолството на Габон е първо, това на Естония е последно, а между двете има още около седемдесет посолства. Имате ли някакви въпроси?

— Не, господине. Съжалявам, ако…

— Ако обичате, погрижете се това да не се повтаря повече.

Когато Майк Слейд научи, влезе в кабинета на Мери.

— Опитах се да ви предупредя.

— Господин Слейд…

— Такива неща се взимат много на сериозно в дипломацията. Още през 1661 година придружителите на посланика на Испания в Лондон нападнали каретата на френския посланик, убили ездача, натупали кочияша, осакатили два от конете само и само каретата на испанския посланик да може да пристигне първа. Предлагам ви да изпратите писмо за извинение.

Мери знаеше какво ще яде на вечеря. Гарга. Безпокоеше се от коментарите, които продължаваше да чува, че тя и децата се ползват с доста голяма популярност в пресата.

— Има дори една статия за вас тримата в „Правда“.

Около полунощ Мери телефонира на Стантън Роджърс. Работният му ден тъкмо трябваше да е започнал. Той веднага отговори.

— Как е моята любима посланичка?

— Благодаря, добре съм. Как си, Стан?

— Като изключим четиридесет и осем часовия ми работен ден, не мога да се оплача. Да си призная, радвам се на всяка минута от него. Ти как се оправяш? Имаш ли проблеми? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Всъщност не бих казала проблем. Любопитна съм да разбера нещо. — Тя замълча, търсейки най-точните думи, за да я разбере той правилно. — Сигурно си видял снимката ми с децата в „Правда“ миналата седмица?

— Да, чудесна е! — възкликна Стантън Роджърс. — Най-после стигнахме и до тях.

— И другите ли посланици се радват на популярност като моята?

— Честно казано, не. Но президентът реши, че ти трябва да станеш популярна, Мери. Ти си имиджът на Америка. Президентът Елисън точно това имаше предвид, когато каза, че търси точно обратното на „ужасния американец“. Намерихме те и възнамеряваме да се фукаме с теб. Искаме целият свят да получи хубава представа за най-доброто в нашата страна.

— Аз… аз наистина съм поласкана.

— Продължавай да работиш все така добре.

Размениха си още няколко любезности и си казаха довиждане.

Значи зад всичко това стои президентът, мислеше си Мери. Затова ме направиха толкова популярна!

Отвътре затворът „Иван Стелян“ беше още по-злокобен, отколкото отвън. Коридорите бяха тесни, боядисани в тъмносиво. На долния етаж имаше безброй претъпкани със затворници килии с черни решетки, опасани малко по-нависоко от метална платформа, по която дежуреха униформени пазачи, въоръжени с картечници. От килиите се носеше отвратителна воня.

Един пазач заведе Мери до стаята за посетители в задния край на затвора.

— Тя е вътре. Имате на разположение десет минути.

— Благодаря ви.

Мери влезе и вратата се затръшна след нея.

Хана Мърфи седеше на малка олющена маса. Беше с белезници и затворнически дрехи. Еди Молц бе казал, че е красива деветнайсетгодишна студентка. Изглеждаше с десет години по-стара. Лицето й бе бледо и изтощено, а очите червени и подути. Косата й бе разчорлена.

— Здравей! — каза Мери. — Аз съм посланикът на Америка.

Хана Мърфи я погледна и се разхлипа. Мери я прегърна и започна да я успокоява.

— Недей! Всичко ще се оправи.

— Не, няма — простена момичето. — Другата седмица ще ме съдят. Ще умра, ако трябва да остана на това място пет години. Ще умра!

Мери я задържа за момент в ръцете си.

— Добре, разкажи ми какво се случи.

Хана Мърфи си пое дълбоко дъх и след малко каза:

— Запознах се с този човек — той е румънец… А аз бях самотна… Беше мил с мене и ние… ние правехме любов. Една приятелка ми даде няколко листа марихуана. Разделих си едно с него. Отново правехме любов и аз заспах. Когато се събудих на сутринта, него го нямаше, но беше пристигнала полицията. Бях гола. Те… те стояха и ме гледаха, докато се обличах, и ме доведоха в тая адска дупка. — Тя поклати глава безпомощно. — Казаха ми, че ме очакват пет години затвор.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)