Кестеновия човек [bg]

Глава 75

Ваканционното селище във Валби, в което са разположени най-малко сто парцела с бунгала, се затваря през зимата. През лятото животът в този градски оазис е в разгара си, но с настъпването на есента, собствениците заключват дървените си къщи и ги оставят празни, докато не дойде пролетта. И само в една барака, която принадлежи на община Копенхаген, се забелязва светлина.

Навън е дълбока нощ, но Джеси Квиум все още е будна. Навън през прозореца клоните на дърветата се огъват от силния вятър; и като че ли е на път да събори покрива на малката, двустайна дървена къща. Миризмата отвътре въобще не е същата като през лятото. Джеси лежи в спалнята, на леглото, с дълбоко спящата си дъщеря, и вижда само ивица светлина, идваща от хола в пукнатината под вратата. Тя все още не може да осъзнае, че там наистина седят двама полицаи, които охраняват нея и Оливия. Нежно прекарва ръка по бузата на дъщеря си. Рядко милваше Оливия, а сълзите й напират да излязат, и в миг на просветление Джеси призна пред себе си, че дъщеря й е единственото, което дава някакъв смисъл на живота й, и изведнъж осъзна: ще трябва да се откаже от Оливия, ако иска двете да живеят малко по-добре.

Днешния ден беше такъв, че всеки драматург би завидял. Първо унизителната сцена, която Николай й бе устроил, след това тичането из коридорите на търговски център, разпита в полицейското управление и накрая пристигането в безлюдното село. И въпреки настояванията й, че е невинна, всъщност обвиненията, за които научи от полицията, я шокираха. Обвинения, че тя пренебрегва отговорностите си като родител и бие Оливия, както твърди авторът на жалбата до общината. Но не толкова самите обвинения имаха такъв ефект върху нея, тя бе чувала достатъчно такива и преди. Съвестта й беше обезпокоена от сериозността, с която двамата детективи, които я разпитваха, бяха приели историята. Те се държаха съвсем различно от чиновниците в общината. Като че ли знаеха, какво всъщност се случва с нея и Оливия. Тя, разбира се, се възпротиви и разкрещя, както смяташе, че трябва да се държи обидена майка, но колкото и убедително да лъжеше, не й повярваха. И макар да не разбираше защо е необходимо да поставят нея и дъщеря й под охрана в тази студена и влажна дървена къща, знаеше едно нещо със сигурност: самата тя бе виновна за всичко това. И за много други неща, както винаги.