![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Откъснатото изражение на лицето на вордската кралица рязко се промени и тя отдръпна глава от Исана, сякаш е помирисала нещо гнусно. Миг по-късно, привидно без да скъсява разстоянието между тях, очите на кралицата вече бяха точно пред нейните, носът й почти докосваше носа на Исана. Тя си пое бавно дъх, след което гневно изсъска:
— Какво е това? Какво е това?
Исана се отдръпна назад, по-далеч от нея.
— Аз… не разбирам.
Кралицата издаде тихо съскане, звук на ядосано влечуго.
— Твоето лице. Твоите очи. Какво видя?
За момент Исана се опита да успокои пулса и дишането си.
— Вие… вие ми заприличахте на мой близък.
Кралицата се втренчи в нея и Исана почувства ужасно, проникващо усещане, все едно хиляди червеи се гърчеха по скалпа й.
— Какво е „Алия“? — изсъска вордската кралица.
Яростта удари Исана без предупреждение, студена и хапеща, и тя хвърли спомена за онзи студен каменен под върху усещането по скалпа, сякаш можеше да смаже червеите с това изображение.
— Не — чу се тя да казва, гласът й беше тих и студен. — Спри това.
Вордската кралица потръпна с движение, което раздвижи цялото й тяло, подобно на дърво, олюляващо се от внезапен вятър. Тя наклони глава на една страна и се загледа в Исана с отворена уста.
— К-какво?
И тогава Исана внезапно усети създанието. Присъствието на кралицата се вля в потока на нейните сетива като внезапно появила се мъгла. В нея имаше усещане за дълбока, тревожна изненада, съчетана с пронизващата болка на отхвърлено дете. За миг вордската кралица се втренчи в Исана с учудване — емоция, която бързо прерасна в нещо като… страх?
— Това не ви принадлежи — каза Исана със студен и твърд тон. — Не се опитвайте да го правите отново.
Вордската кралица я гледа безкрайно дълго. После стана, издавайки поредното зловещо съскане, и се обърна.
— Знаеш ли коя съм аз?
Исана се намръщи и се замисли, гледайки обърнатия към нея гръб. „Дали? Защо иначе би питала?“
На глас каза:
— Вие сте първата кралица. Оригиналът, от Восъчната гора.
Вордската кралица се обърна, за да я погледне отново. После каза:
— Да. А знаете ли защо съм тук?
— За да ни унищожите — каза Исана.
Кралицата се усмихна. Това не беше човешка усмивка. В нея нямаше нищо приятно, никаква емоция, свързана с усмивка — само движение на мускулите, нещо като имитация, а не истинско разбиране.
— Имам въпроси. Вие ще им отговорите.
Исана й се усмихна с възможно най-безизразния и спокоен израз.
— Защо да го правя?
— Ако не го направите — каза вордската кралица — ще ви причиня болка.
Исана вдигна брадичка. Усети как леко се усмихва.
— Това няма да е първият път, когато ще изпитам болка.
— Не — каза кралицата. — Няма да е.
След това се обърна, направи две широки крачки, хвана Арарис за реверите на плаща му и го вдигна във въздуха. Със светкавично движение и невероятна сила тя се завъртя и заби гърба му в покритата с кроач стена. Сърцето на Исана подскочи в гърлото — очакваше кралицата да го удари или да го разпори с блестящите си черно-зелени нокти. Но вместо това вордската кралица просто натисна отпуснатия в безсъзнание мъж.
Раменете на Арарис постепенно започнаха да потъват в светещия кроач.
Гърлото на Исана се сви. Беше чела доклади за холтъри, които бяха видели семействата или близките си, хванати по подобен начин в капана на кроача. Погребаните по този начин не умираха. Те просто лежаха пасивно, сякаш са се унесли в лек сън в затоплена баня. И докато те дремеха, кроачът бавно и безболезнено ги поглъщаше — накрая оставаха само костите.
— Не — каза Исана, направи крачка напред и вдигна ръка. — Арарис!
— Ще задавам въпроси — каза бавно вордската кралица, предъвквайки всяка дума, сякаш я вкусваше, докато Арарис потъваше в желатиновото вещество. След малко тя го пусна, макар че той продължи да бъде привличан от кроача, докато накрая само устните и носът му останаха навън. Тя се обърна и в странните й очи проблясваше нещо, което Исана усещаше като някакъв първичен, необуздан гняв.
— Ще ми отговорите. Или ще му причиня болка, която не можете да си представите. Ще го отнема от вас, малко по малко. Ще нахраня с плътта му децата си точно пред очите ви.