Катерина де Медичи [bg]

Отскубнах се с дълбока въздишка, хванах Анри за ръцете и го поведох към леглото. Издутата плът между слабините му се издигаше като копие и повдигаше ръба на жакета му. Той зачака да легна както правех винаги. Аз обаче го бутнах върху леглото и му изух панталоните, смъкнах си нощната риза и разперих ръцете и краката му както на Монтекукули, очакващ гибелното шибване на камшика. Възседнах го. Бях влажна и той проникна лесно в мен – и двамата простенахме от удоволствие.

Владееше ме неумолима сила, нажежена до бяло и нечовешка, изтриваща всяка мисъл, всяко чувство, освен похотта. Груба, грозна и красива, разцъфнала в живот и воняща на смърт. Вече не бях Катрин, не бях в своите покои. Диханието на стотици мъже стопляше лицето ми, стотици ръце галеха гърдите и слабините ми. Пламтях безсрамна. Исках всички да проникнат в мен. Желаех целия свят.

Приковах краката на Анри и долепих устни върху неговите, опиянена от вкуса на смърт и метал. Отпуснах върху него цялата тежест на тялото си, забих зъби в рамото му и се засмях, когато извика. Засмях се и когато ме повдигна от леглото и притисна лицето и гърдите ми в черешовата ламперия на стената, за да ме обладае отзад.

Беше грешно, нечисто и опияняващо. Извивах се пред него, стенех, пресягах се и забивах нокти в хълбоците му, за да го тласна по-навътре. Желанието най-сетне достигна прекрасния си, грозен връх; Анри се разтресе, блъсна ме в стената и изрева в ухото ми. Изкрещях пресекливо от непоносимо удоволствие, непоносим ужас. Защото под преситата на безумната, пулсираща горещина се таеше студена черна сърцевина, в която лъщеше моравият череп на неродено дете.

Разумът се завърна под формата на тихия шепот на Руджиери: Само от любов.

Анри извади своята смаляваща се плът. Усетих как в мен ливва течност и разбрах, че е семето му. За миг размислих дали да не я оставя да изтече навън, ала загубата ѝ нямаше да изцели нищо. Пристъпих с омекнали колене към леглото и легнах, жадна за течността и отвратена от нея.

Анри се просна по корем до мен с удивено, поразено изражение.

– Катрин, моя свенлива, невинна съпруга, каква сила ви е обладала? – прошепна.

– Дяволът – отвърнах с безизразен глас и без усмивка.

Той трепна леко, стъписан от мрачния ми тон. Разтревожи се – с право – ала следващата нощ отново се върна като омагьосан в обятията ми. Вече бях дала оникса на мадам Жонди да го скрие под дюшека на Диан.

Минаха три седмици. Съпругът ми идваше всяка нощ в покоите ми. Нахвърлях му се жадно още щом прекрачваше прага. Апетитът ми не знаеше граници; настоявах да прониква във всяко отверстие, да изследва с пръсти и език всеки сантиметър от плътта ми. Аз правех същото с него. Останех ли сама с мъж – с Руджиери, с коняр, паж или дипломат – ненадейно ме сгорещяваше желание.

Една сутрин мадам Жонди ми четеше на глас списъка със задачи за деня, докато Анет, една от придворните ми дами, ми завързваше корсажа. Бях изтощена след разблудната нощ с Анри. Гърдите ме боляха от настойчивите му ласки и упрекнах Анет да е по-внимателна. Едва изрекох думите и ме заля гореща вълна, последвана от студена и от неудържимо гадене. Закрих уста с длан и се втурнах към легена. Превих се обаче, преди да го достигна, и повърнах. Помислих, че съм се съвзела, ала нова вълна ме сграбчи и ме повали на колене.