Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
„Аз… аз ти благодаря“.
„Все още не съм направила нищо за теб… освен да запазя мечтите ти живи.“ — Мимолетната усмивка, която огря устните на Изера, притежаваше известен оттенък на съжаление.
Той понечи отново да й благодари с желанието да я накара да разбере, че дори само това му дава силата, от която се нуждае, за да продължи, но Изера внезапно започна да се отдалечава от него. Крас посегна към нея, но разстоянието вече бе станало твърде голямо, а когато се опита да пристъпи напред, тя се отдръпна още по-бързо.
Тогава разбра, че не Господарката на сънищата се бе отместила, а той.
„Спи сладко, горкички Кориалстраз — чу се гласът й. Слабата, бледа фигура потрепна, след което се стопи напълно. — Наспи се добре, защото за битката, в която си решил да се впуснеш, ще имаш нужда от всичките си сили, та дори и от повече…“
Той се опита да проговори, но дори гласът му изневери. Мрак обгърна дракона магьосник, успокояващата тъмнина на покоя.
„И не подценявай онези, които считаш единствено за пионки…“
Планинската крепост на орките се оказа не само по-голяма, отколкото бе предполагал Ронин, но и по-объркана. Галерии, за които той очакваше, че ще го изведат до целта му, внезапно завиваха в друга посока, дори често се издигаха, вместо да се спускат. Някои от тях се оказваха задънени, абсолютно безпричинно според него. Един такъв тунел го накара да се връща обратно повече от час, което му отне ценно време и допълнително изчерпи и без това напускащите го сили.
Не му помагаше и това, че Детуинг не бе говорил с него нито веднъж през цялото това време. Въпреки че Ронин въобще не се доверяваше на черния дракон, поне знаеше, че той би го упътил до пленената кралица. Какво ли можеше да е отвлякло вниманието му?
В една неосветена галерия изтощеният магьосник най-накрая седна да почине. Отпи глътка вода от малък мех, даден му от злощастните гоблини. След това се облегна назад, надявайки се краткият отдих да му позволи да проясни мислите си и да събере сили, за да прекоси тунелите.
Наистина ли бе възможно да освободи кралицата на драконите? Докато си бе проправял път из планината, съмненията му се бяха увеличавали все повече и повече. Нима бе дошъл тук просто за да извърши едно грандиозно самоубийство? Смъртта му не би съживила онези, които бяха загинали, а и честно казано, всеки от тях сам бе направил своя избор.
Как въобще се бе решил на това безумно приключение? Връщайки се назад, Ронин си припомни първия път, когато бе повдигната темата. Получил забрана да участва в делата на Кирин Тор след провала на последната си мисия, младият магьосник бе прекарвал дните си потънал в мрачни мисли, без да се среща с никого, хапвайки, колкото да не умре от глад. Заради наложеното му покаяние на никого не бе разрешено да го посещава и затова появата на Крас се бе оказала още по-изненадваща, както и предложението му да подкрепи усилията на Ронин за завръщане в техните редици.
Ронин винаги бе смятал, че няма нужда от ничия подкрепа, но Крас го бе убедил в противното. Майсторът магьосник бе обсъждал ужасното положение на своя по-млад събрат в такива подробности, че накрая Ронин отчаяно бе започнал да го моли за помощ. Някак бе повдигната темата за драконите, а оттам се бяха прехвърли към историята на Алекстраза — кървавочервения бегемот, държан в плен от орките и принуждаван да ражда свирепи зверове за прослава на Ордата. Въпреки че главните сили на Ордата бяха разбити, докато кралицата беше под техен контрол, орките в Каз Модан щяха да продължават да сеят разрушения сред Алианса, убивайки безброй невинни.
Някъде тогава на Ронин му беше хрумнала идеята за освобождаването на дракона — напълно фантастична приумица, за която бе сигурен, че може да се роди единствено в неговото въображение. Но бе звучала напълно логично тогава. Да очисти името си или да загине, опитвайки се да осъществи един план, за който събратята му щяха да говорят до края на вечността.
Крас бе невероятно впечатлен. Всъщност сега Ронин си припомни, че възрастният магьосник бе прекарал много време, насърчавайки го и уточнявайки подробностите. Ронин открито си призна, че вероятно би изоставил идеята, ако не бе подтикван от своя опекун… сякаш тази мисия бе по-скоро на Крас, отколкото негова. Разбира се, какво би постигнал безликият съветник, изпращайки своето протеже на такъв поход? Ако Ронин успееше, вероятно щеше да обере част от лаврите, но ако се провреше… какво би донесло това на Крас?