Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Изпълнявайте! — изрева Манорот и се приближи към нощните елфи и сатирите.
Като един, всички заклинатели, оформящи портала, прекратиха мърморенето си и стиснаха юмруци.
Сферата — и порталът в нея — полетя над вдигнатите от бурята вълни и бързо изчезна от поглед.
„А сега… дискът…“
Сърцето на Илидан подскочи. Той искаше да сграбчи творението на дракона от Манорот, но здравият му разум задържа лицето му безизразно, а ръката му — прибрана до тялото. Нямаше да може да вземе Драконовата душа — или Демоничната душа, както бе чул да я нарича брат му — засега.
Но при друга възможност…
Също както преди, Илидан незабавно прикри тези мисли. За щастие дори Саргерас беше твърде зает с начинанието си, за да обръща внимание на предателските мисли на магьосника, дори и умът му да не бе защитен.
Той напрегнато проследи действията на Манорот, докато гигантът вдигаше диска високо. Крилатият демон промълви думи, които се загубиха във вятъра.
Зелен огън обгърна златния къс. Демоничната душа — да, това име бе много по-подходящо, реши братът на Малфурион — се издигна от дланта на Манорот… а после, също като сферата, задържаща портала, полетя над бушуващите води на Кладенеца.
— Това ли е всичко? — запита Азшара с ясно различимо разочарование.
Преди капитан Варо’тен да успее да я успокои, вятърът рязко секна. Бурята също сякаш спря, макар че тъмните заплашителни облаци продължаваха да се въртят необуздано като хиляда змии, увили се една около друга.
Илидан първи почувства какво предстои.
— Ваше величество, бих ви препоръчал да накарате носачите си да ви преместят на върха на хребета, по който слязохме дотук.
За да докаже, че говори сериозно, магьосникът се обърна и потегли назад. Капитанът го изгледа злобно, сякаш подозираше някаква измама, но после заповяда на войниците си да тръгнат след него.
С елегантен жест на дясната си ръка кралицата накара адските пазачи да ги последват.
Нейде от центъра на Кладенеца проехтя свиреп звук, сякаш хиляда нощни пантери изреваха едновременно. Илидан погледна през рамо към тъмните води и ускори крачка.
Аристократите и сатирите най-накрая започнаха също да отстъпват, тъй като задачата им вече не изискваше от тях да се намират близо до брега. Единствен Манорот остана — демонът отново протегна напред ръце, сякаш да прегърне любима.
— Започва се! — изрева той почти весело. — Започва се!
И в същия миг една вълна, по-висока от дракон, се разби в мястото, където се намираше четирикракият гигант.
Целият бряг изчезна под неумолимия буен прилив, който се разля по брега. Разрушените сгради бяха пометени, сякаш не съществуваха. Ужасяващите вълни се разбиваха в земята отново и отново, оголвайки я все повече. Каменни обелиски се срутваха, а павираните пътеки изчезваха без следа, изтръгнати от местата си. Мъртвите, останали непогребани, потънаха с отлива в място дълбоко под Зин-Азшари, където, Илидан бе сигурен, нямаше да намерят повече покой от тук.
Когато нощният елф се качи на върха на хребета, той се обърна и най-сетне видя какво в действителност се случва с Кладенеца. Дори той се впечатли от магиите, които Саргерас бе овладял толкова лесно, въпреки отдалечеността на демоничния господар.
Езерото се бе превърнало в един огромен водовъртеж.
Илидан, разбира се, не можеше да го види цялото, но самият факт, че се простираше от брега на столицата докъдето му стигаха очите във всички посоки, беше достатъчно свидетелство за гигантските му размери. Заклинателят видя, че като никога всички енергии на Кладенеца се движеха с единна цел… и всичките се носеха към центъра му.
В подножието, окъпан от силите по ръба на Кладенеца, Манорот се смееше. Страховитите вълни, които продължаваха да изтръгват от брега парчета скала и земя, по-големи от демона, сякаш изобщо не го безпокояха. Той пиеше от величието на силата на своя господар и насърчаваше Саргерас с радостни викове.
Застанал на сигурно разстояние навътре в брега, Илидан рискува да проучи по-дълбоко магията. Свръхестествените му сетива го понесоха над водата с такава скорост, че скоро умът му не различаваше земята отзад. В същото време виждаше всичко, което Саргерас вършеше.
Оказа се прав в предположението си, че водовъртежът обгръща целия Кладенец на вечността. Макар и все още да виждаше само парче от цялата картина, Илидан вече разбираше, че нито една част от езерото не е останала недокосната.