Ханибал - врагът на Рим

Аврелия се върна и тръгна да търси Ханон. Откри го оклюмал на един стол в кухнята. Без да обръща внимание на любопитните погледи на робите, тя го завлече навън.

— Говорих с Квинт — тихо каза тя веднага щом останаха сами. — Не е искал да те обиди. Просто реагира спонтанно на изхрачването ти. — Тя го изгледа укорително. — Много грубо беше.

Ханон се изчерви, но не се извини.

— Той злорадстваше.

— Знам, че изглежда така — каза Аврелия. — Но не мисля, че е злорадствал.

— Нима? — остро отвърна Ханон.

— Да — меко каза тя. — Квинт не е такъв.

— Тогава защо първия път ме нарече гуга?

— Хората казват неща, които не мислят наистина, когато са пияни. Ти да не би да не си го наричал по разни начини наум след това? — лукаво попита Аврелия.

Жегнатият Ханон не отговори.

Аврелия се огледа предпазливо, след което вдигна ръка да докосне лицето му.

Сепнат от интимния жест, Ханон усети как гневът му се стопява. Погледна я в очите.

С внезапно разтуптяно сърце Аврелия отдръпна ръката си.

— Външно този спор изглежда съвсем прост — започна тя. — Ако не е бил лошият ти късмет, щеше да бъдеш свободен човек и най-вероятно щеше да си в картагенската войска. Както Квинт ще влезе в легионите. И за двама ви това щеше да е напълно нормално. Квинт обаче е свободен да прави каквото си иска, а ти си роб.

„В общи линии е точно това“, гневно си помисли Ханон.

Аврелия обаче не беше приключила.

— Истинската причина обаче е, че първо ти, а после и Квинт бяхте наранени от казаното от другия. И двамата сте прекалено горди, за да се извините искрено и да оставите всичко зад себе си. — Изгледа го ядосано. — До гуша ми дойде от това.

Изумен от проникновеността и честността ѝ, Ханон се предаде. Тази вражда продължаваше достатъчно дълго.

— Права си — каза той. — Съжалявам.

— Не на мен трябва да го кажеш.

— Знам. — Ханон внимателно обмисли следващите си думи. — Ще му се извиня. Но Квинт трябва да разбере, че каквито и да са законите тук, аз не съм роб. И никога няма да бъда.

— Сигурна съм, че дълбоко в себе си той го знае. Именно затова спря и не те нарече роб преди малко — отвърна Аврелия. На лицето ѝ се изписа тъга. — Естествено, аз не мисля за теб като за роб. Но за всички останали ти си роб.

Ханон се канеше да ѝ разкаже за плановете си, но забеляза с крайчеца на окото си някакво движение. През отворената врата на таблинума можеше да види част от атриума. Извън правоъгълника светлина под отвора в покрива всичко тънеше в сенки. Там различи висок мъж, който ги наблюдаваше, и инстинктивно се дръпна от Аврелия. Когато Агесандър излезе на светлото, стомахът на Ханон се сви от страх. Какво ли беше видял или чул? И какво ли щеше да направи?