В долината на смъртта

— В такъв случай животните наистина не биха могли да преодолеят една толкова широка река. Не, вгледайте се внимателно! Всеки е уловил опашката на коня си и плува зад него.

— Линдсей отново прибягна до помощта на далекогледа и се увери.

— All right, sir! Типовете се държат здраво за опашките на конете. Ама какво пък имат на главите си?

— Оръжията си. Свързали са ги на вързоп и са ги закрепили на главите да не се измокрят.

Първият плувец сега достигна брега. В следващия миг седеше на коня си и се понесе в галоп насам. Така пристигаха един след друг. На нито един не личеше усилието от плуването, а и конете изглеждаха по-скоро освежени от водата.

Марикопите следваха апачите, водени от своя вожд Желязната стрела.

Този представителен отряд от четиристотин войни създаваше чудесно впечатление. Очите на сър Дейвид сияеха, но въпреки това прошепна в ухото на Сам:

— Не бих желал да ги срещна в гората… сам!

— Не би било кой знае какво! — ухили се дребосъкът и дигна рамене.

— Как? За евентуално измъкване все пак не може и да се мисли!

— И човек хич няма защо да го прави! Те ще го дерат, докато пукне и ще му вземат скалпа, ако не се лъжа.

— И вие наричате това «не кой знае какво»?

— Такива неща тук се случват ежедневно.

— Благодаря много!

— И вие искате да ловувате бизони и мечки? Но едно такова животно е все пак по-опасно от някой индсман.

— Не съм убеден. Но я кажете, какво се канят да правят тези войни тук?

— Отмъстителен поход към Долината на смъртта.

— Отмъстителен поход? Долина на смъртта? Звучи зловещо, но въпреки това тръгвам с тях. Защо долината носи това име?

— Не зная точно, но мисля, че Смъртта при някакво пътуване по търговски работи е претърпяла там злополука и си е строшила врата. Хората я погребали на самото място на нещастието и кръстили сетне клисурата Долината на Смъртта, хи-хи-хи-хи!

В продължение на миг Линдсей зяпна втрещен трапера във весело проблясващите очички. После носът му започна да потрепва конвулсивно, сякаш го бе яд на нещо и той се извърна.

Олд Файерхенд свика сега най-възрастните от червените войни на съвещание.

От него хората научиха, че Уилкинс и Гълъбицата на вековната гора са попаднали в плен и се намират на някаква платноходка. Апачите изпаднаха в неописуем гняв, тъй като Палома Накана бе считана от тях за свята. Да беше се задала сега лодката по водата, всички щяха за миг да се хвърлят сред талазите да отмъстят безчестието.

Резултатът от съвещанието бе, че Олд Файерхенд трябваше да проведе започнатия план за откриването на лодката. Индианците междувременно щяха да яздят по течението — толкова близо до водата, колкото позволяваше гъстата растителност и да поддържат по възможност връзка с парахода, за да бъдат под ръка за наказанието на виновните още щом лодката бъдеше открита.

Те веднага потеглиха с конете си.

След късо време лодката бе до такава степен преобразена, че имаше измамния вид на носещ се растителен остров. Едно ощавено в бяло парче кожа щеше да послужи за парахода като знак, че платноходката е открита.