Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Те не идват заради нас — настоя Алис и после се спря. — Или… не знаят, че идват. Поне не още.
— Какво е това? — попита Едуард, любопитен и напрегнат. — Какво си спомняш?
— Проблясъци — рече Алис. — Не мога да видя ясно, когато се опитвам да видя какво става, нищо конкретно. Но получавам тези странни проблясъци. Не са достатъчни, за да разбера. Сякаш някой си променя плановете, преминава от един план за действие на друг толкова бързо, че не получавам хубаво видение…
— Колебливост? — попита невярващо Джаспър.
— Не знам…
— Не колебливост — изръмжа Едуард. — Знание. Някой, който знае, че не можеш да видиш нищо, докато решението не е взето. Някой, който се крие от нас. Играе си с недостатъците на дарбата ти.
— Кой би могъл да знае това? — прошепна Алис.
Очите на Едуард бяха ледени.
— Аро те познава така добре, както ти се познаваш.
— Но щях да видя, ако бяха решили да дойдат…
— Освен ако не са искали да си цапат ръцете.
— Услуга — предположи Розали, проговаряйки за пръв път. — Някой от Юга… някой, който вече е имал проблеми с правилата. Някой, който би трябвало да е унищожен, е получил втори шанс — ако той се погрижи за този малък проблем… Това би обяснило мудната реакция на Волтури.
— Защо? — попита Карлайл, все още шокиран. — Волтури нямат причина да…
— Беше там — не се съгласи Едуард тихо — изненадан съм, че се стигна до това толкова скоро, защото другите мисли бяха по-силни. В главата си, Аро ме видя да стоя от едната му страна, а Алис от другата. Настоящето и бъдещето, виртуално всезнание. Силата на тази идея го е опиянила. Мислех, че ще му отнеме много повече време, преди да се предаде на този план — искаше го прекалено много. Но също така беше и мисълта за теб, Карлайл, за семейството ти, растящо по-силно и по-голямо. Завистта и страха: ти, да имаш… не повече от това, което той има, но все пак неща, които той иска. Идеята да изкорени конкуренцията беше там; освен тях, ние сме най-голямата група, която те някога са намирали…
Зяпнах лицето му в ужас. Никога не беше казвал това, но предполагам знаех защо. Можех да го видя в главата си сега, мечтата на Аро. Едуард и Алис в черни диплещи се роби, носещи се отстрани на Аро, а очите им студени и кървавочервени…
Карлайл прекъсна безсънния ми кошмар.
— Те са прекалено отдадени на мисията си. Те никога не биха нарушили собствените си правила. Това е срещу всичко, върху което са работили.
— Те ще разчистят след това. Двойно предателство — каза Едуард със зловещ глас. — Нищо лошо не е станало.
Джаспър се наклони напред, клатейки глава.
— Не, Карлайл е прав. Волтури не нарушават правила. Освен това е прекалено небрежно. Този… човек, тази заплаха — нямат представа какво правят. Някой, на който му е за пръв път, бих се заклел. Не мога да повярвам Волтури да се замесени. Но ще бъдат.
Всички се гледаха един друг, замръзнали в напрежение.
— Тогава да вървим — почти изръмжа Емет. — Какво чакаме?
Карлайл и Едуард дълго си размениха погледи. Едуард кимна веднъж.
— Ще трябва да ни научиш, Джаспър — каза Карлайл накрая. — Как да ги унищожим — челюстта му бе твърда, но можех да видя болката в очите му като изговаряше думите. Никой не мразеше насилието повече от Карлайл.
Нещо ме тревожеше, но не можех да разбера какво. Бях вцепенена, ужасена, смъртно уплашена. И все пак, под всички тези чувства, усещах, че изпусках нещо важно. Нещо, което би разрешило хаоса. Което би го обяснило.
— Ще ни трябва помощ — рече Джаспър. — Мислите ли, че семейството на Таня ще иска…? Други пет зрели вампири биха направили разликата голяма. А и Кейт и Елесар ще да бъдат добро предимство на наша страна. Би било почти лесно с тяхната помощ.
— Ще попитаме — отвърна Карлайл.
Джаспър подаде телефон.
— Ще трябва да побързаме.
Никога не бях виждала вроденото спокойствие на Карлайл да се разклаща. Той взе телефона и пристъпи към прозореца. Той набра номер, постави телефона до ухото си и постави другата си ръка на стъклото. Той гледаше навън към мъгливата сутрин с болезнено и противоречиво изражение.
Едуард ме хвана за ръка и ме придърпа към бялото двуместно канапе. Седнах до него, гледайки лицето му, докато той гледаше това на Карлайл.
Гласът на Карлайл бе нисък и бърз, трудно се чуваше. Чух го да поздравява Таня и после разказа бързо ситуацията, прекалено бързо за мен, за да разбера много, макар че можех да кажа, че вампирите от Аляска не бяха неосведомени за случващото се в Сиатъл.
Тогава нещо се промени в гласа на Карлайл.