Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Джаспър зяпаше някъде в пространството.
— И ето как си бил променен — изказах откритието си шепнешком.
— Да — потвърди той. — Когато бях човек, живеех в Хюстън, Тексас. Бях почти седемнадесет годишен, когато се присъединих към Конфедеративната армия през 1861. Излъгах като се записвах и казах, че съм на двадесет. Бях достатъчно висок, за да мина за тази възраст.
Военната ми кариера беше кратка, но многообещаваща. Хората винаги… ме харесваха, слушаха какво казвам. Баща ми каза, че съм имал талант. Разбира се, сега знам, че вероятно е било нещо повече. Но, каквато и да е била причината, бях бързо повишен, задминавайки мъже, по-стари и по-опитни от мен. Конфедеративната армия беше млада и много разхвърляна, за да може да се организира сама, което също така доставяше някои възможности. По време на първата битка в Галвестън — е, всъщност беше по-скоро престрелка — бях най-младият майор в Тексас, без дори да се знае истинската ми възраст.
Бях преместен да отговарям за евакуацията на жените и децата от града, когато минохвъргачните лодки на Съюза достигнаха пристанището. Отне ден да ги подготвим и после тръгнах с първата колона цивилни, за да ги преместим в Хюстън.
Спомням си много ясно тази нощ.
Пристигнахме в града след като се беше смрачило. Останах само толкова, колкото беше нужно, за да се уверя, че цялата група и в безопасност. Веднага щом това беше свършено, яхнах свеж кон и се отправих обратно в Галвестън. Нямаше време за почивка.
Само на миля от границите на града, намерих три жени, ходещи пеша. Реших, че са изостанали от групата и веднага слязох от коня, за да им предложа помощта си. Но когато видях лицата им на слабата светлина на луната, се смаях в тишината. Те бяха, иска ли питане, трите най-красиви жени, които някога бях виждал.
Имаха толкова бледа кожа, спомням си как се възхищавах на това. Дори малкото чернокосо момиче, чиито черти бяха безсъмнено мексикански, беше като порцеланово на лунната светлина. Всичките изглеждаха млади, достатъчно млади, че да бъдат наричани момичета. Знаех, че не са изгубени от групата ни. Щях да си спомня, ако ги бях виждал.
«— Той е онемял,» каза най-високото момиче с прекрасен нежен глас — беше като камбанен звън. Имаше светла коса и кожата й беше снежнобяла.
— Другата беше още по-руса, кожата й бе бледа като тебешир. Лицето й бе като на ангел. Тя се наведе по-близо към мен с полупритворени очи и вдиша дълбоко.
«— Мм, въздъхна тя, великолепно.»
Малката, слабичката брюнетка, сложи ръка на рамото на момичето и заговори бързо. Гласът й бе прекалено мек и музикален, за да бъде остър, но изглежда тя очакваше такъв резултат.
«— Концентрирай се, Нети», каза тя.
— Винаги съм имал добро чувство за отношенията на хората един към друг и веднага ми стана ясно, че брюнетката някак беше над другите две. Ако бяха войници, бих казал, че тя беше техният главнокомандващ.
«— Той изглежда точно — млад, силен, офицер…» — брюнетката направи пауза и се опита безуспешно да заговори — «Но има още нещо… усещате ли го?» — попита тя другите две — «Той е… неустоим.»
«— О, да,» — съгласи се бързо Нети, навеждайки се към мен.
«— Търпение — предупреди я брюнетката — този искам да го запазим.»
Нети се смръщи — изглеждаше раздразнена.
«— По-добре ти го направи, Мария — заговори отново по-високата блондинка. — Щом е важен за теб. Аз ги убивам два пъти по-често отколкото ги запазвам.»
«— Да, ще го направя — съгласи се Мария. — Този наистина го харесвам. Дръж Нети настрана, става ли? Не искам да ми се налага да си пазя гърба, докато се опитвам да се концентрирам.»
— Косата на врата ми беше настръхнала, въпреки че не разбирах значението на нещо от това, което казваха красивите създания. Инстинктите ми казваха, че те са опасни, че ангелът е говорел сериозно, когато заговори за убиване, но преценката ми надделя над инстинктите. Бях учен не да се страхувам от жените, а да ги защитавам.
«— Да ловуваме!» — съгласи се Нети ентусиазирано, протягайки се да хване ръката на високото момиче. Те се завъртяха — бяха толкова величествени! — и препуснаха към града. Бяха толкова бързи, че изглеждаше сякаш летят — белите им рокли се вееха зад тях като криле. Премигах в изумление и те бяха изчезнали.