Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Обърнах се, за да погледна Мария, която ме гледаше любопитно.
Никога не съм бил суеверен през живота си. Допреди секунда не бях вярвал никога в духове или други подобни безсмислици. Внезапно не бях съвсем сигурен.
«— Как се казваш, войнико?» — попита ме Мария.
«— Майор Джаспър Уитлок, мадам,» — заекнах аз, неспособен на неучтивост към жена, дори и да беше призрак.
«— Наистина се надявам да оцелееш, Джаспър — каза тя с нежен глас. — Имам добро предчувствие за теб.»
— Тя пристъпи по-близо и наклони глава, сякаш щеше да ме целуне. Замръзнах на място, въпреки че инстинктите ми крещяха да бягам.
Джаспър направи пауза, лицето му бе замислено.
— Няколко дни по-късно — рече той най-накрая и не бях сигурна дали е преправил историята заради мен или защото така отвръщаше на напрежението, което дори аз усещах да струи от Едуард — живеех вече нов живот.
Имената им бяха Мария, Нети и Луси. Не бяха заедно от много дълго време — Мария бе събрала другите две — и трите бяха оцелели от наскоро загубените битки. Съучастничеството им беше изгодно и за трите. Мария искаше отмъщение и искаше да си възвърне териториите. Другите искаха да увеличат своите… пасища, предполагам е подходяща дума. Те събираха армия и го правеха по-внимателно от обикновено. Беше идея на Мария. Тя искаше изключителна армия, затова издирила особените хора, които имали потенциал. После тя ни отдаде много повече внимание, тренираше ни много повече, отколкото някой друг би. Тя ни научи да се бием и да бъдем невидими за хората. Когато се справяхме добре, бяхме възнаграждавани…
Той направи нова пауза, редактирайки отново.
— Тя бързаше. Мария знаеше, че огромната сила на новосъздадените започваше да изчезва към края на годината и искаше да действаме докато бяхме още силни.
Бяха шестима, когато се присъединих към групата на Мария. Тя доведе още четирима след две седмици. Всички бяхме мъже — Мария искаше войници — затова беше малко по-трудно да не се бием помежду си. В първите си боеве се биех с другарите си от армията. Бях по-бърз от другите, по-добър в боя. Мария беше доволна от мен, въпреки че й костваше усилия да заменя тези, които унищожавах. Често бях възнаграждаван и това ме направи по-силен.
Мария беше добра познавачка на характери. Тя реши да ме направи началник на другите — сякаш ме повишаваше. Това пасна на природата ми. Ранените станаха драстично по-малко, а броят ни нарастваше на близо двадесет.
Това беше значително за внимателните времена, в които живеехме. Способността ми, все още неопределена, да контролирам емоционалната атмосфера около мен беше наистина ефективна. Скоро започнахме да работим заедно по начин, по който новосъздадените никога не си бяха сътрудничили преди. Дори Мария, Нети и Луси можеха да работят заедно по-лесно.
Мария се привърза към мен — започна да разчита на мен. И по някакви причини аз боготворях земята, по която тя стъпваше. Не вярвах, че някакъв друг живот бе възможен. Мария ни каза, че така стоят нещата и ние й повярвахме.
Тя ме помоли да й кажа кога аз и братята ми сме готови за битка и аз изпитвах силно желание да се докажа. Накрая събрах армия от двадесет и трима — двадесет и трима невероятно силни новосъздадени вампири, организирани и способни като никои други досега. Мария изпадна във възторг.
Тръгнахме бавно към Монтерей, някогашния й дом и тя ни пусна на враговете си. Те имаха само девет новосъздадени и двама по-стари вампири, които ги контролираха. Надвихме ги по-лесно, отколкото Мария си бе представяла, като загубихме само четирима. Това беше нечуван резултат на победа.
Бяхме и добре обучени. Направихме всичко без да привлечем внимание. Градът премина в други ръце без хората изобщо да го съзнаваха.
Успехът направи Мария алчна. Не мина много време преди тя да започне да хвърля око и на други градове. През тази първа година тя разпростря контрола си над почти цял Тексас и северен Мексико. Тогава другите дойдоха от Юга, за да я изместят.
Той докосна леко с два пръста бледите следи от белезите по ръката си.
— Битката беше напрегната. Много започнаха да се притесняват, че Волтури ще се върнат. От първоначалните двадесет и трима, аз бях единственият, оцелял първите осемнадесет месеца. И двете групи загубихме и спечелихме. Нети и Луси се обърнаха срещу Мария — но тази битка я спечелихме.
Мария и аз можехме да удържим Монтерей. Нещата малко се успокоиха, въпреки че войната продължаваше. Идеята за завоевание умираше — сега почти всичко бе отмъщение и кръвна вражда. Много бяха загубили партньорите си, а това е нещо, което нашият вид не прощава… Мария и аз винаги пазехме около дузина готови новосъздадени. Те не значеха много за нас — те бяха просто пионки за действие. Когато надрастваха полезността си ги ликвидирахме. Животът ми продължи в същата насилствена посока, а годините минаваха. Отдавна ми беше омръзнало всичко това, преди нещо изобщо да се промени…