Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Част от това достойнство се изгуби, когато Едуард продължи да настоява да ме изпрати на границата като дете, което е дадено на попечители.
— Та, как мислиш, че се справи на изпита? — попита Едуард по пътя, опитвайки се да започне някакъв разговор.
— Историята беше лесна, но не съм сигурна за математиката. Изглеждаше, че има смисъл, което означава, че съм се провалила!
Той се изсмя.
— Убеден съм, че си се справила добре. Или, ако наистина се притесняваш, мога да подкупя г-н Варбър да ти пише отличен.
— Благодаря, но не мерси.
Той се засмя отново, но изведнъж спря, когато завихме и видяхме червена кола. Той се намръщи в съсредоточаване, а след това, докато паркираше колата, въздъхна.
— Какво не е наред?
— Нищо! — той поклати глава. Очите му бяха свити, докато се взираше през предното стъкло на колата пред нас. Виждала съм този поглед и преди.
— Няма да изслушаш Джейкъб, нали?
— Не е лесно да игнорираш някого, който само крещи!
— О! — помислих си за секунда. — Защо крещи?
— Напълно съм убеден, че той сам ще го спомене — каза Едуард с кисел тон.
Щях да го притисна, но тогава Джейкъб натисна клаксона — два бързи нетърпеливи сигнала.
— Това е невъзпитано! — Едуард промърмори.
— Това е Джейкъб! — въздъхнах и побързах преди Джейкъб да направи нещо, което да ядоса Едуард. Помахах на Едуард преди да се кача във Фолксфагена, от такова разстояние, изглеждаше все едно той е наистина разстроен от случката с клаксона… или каквото и да си мислеше Джейкъб. Но очите ми бяха слаби и бяха склонни да си правят грешни изводи.
Исках Едуард да дойде с мен. Исках да накарам и двамата да излязат от колите си и да си стиснат ръце като приятели — да бъдат повече Едуард и Джейкъб, отколкото вампир и върколак. Сякаш имах тези два отблъскващи се магнита в ръцете си и ги държах заедно, опитвайки се да накарам природата да се промени…
Въздъхнах и се качих в колата на Джейкъб.
— Здрасти, Бела! — тонът на Джейк беше весел, но гласът му беше дрезгав. Проучих лицето му, докато пътувахме надолу, той караше по-бързо от мен, но по-бавно от Едуард, по пътя за Ла Пуш.
Джейкъб изглеждаше различен, дори болен. Клепачите му се спуснаха, а лицето му беше измъчено. Неговата рошава коса, разпиляна на всички страни, беше до брадичката му на някои места.
— Добре ли си, Джейк?
— Просто съм уморен — успя да произнесе преди да се появи огромно прозяване. — Какво искаш да правиш днес?
Погледнах го за момент.
— Нека се помотаем у вас за сега! — предложих. Не изглеждаше способен на повече от това. — Можем да покараме моторите по-късно.
— Да, разбира се — той каза, прозявайки се отново.
Къщата на Джейкъб беше празна и това ми се стори странно. Осъзнах, че съм мислела Били за незаменима част от къщата.
— Къде е баща ти?
— При Клиъруотър. Той често ходи там, откакто Хари почина. Сю се чувства самотна.
Джейкъб седна на старото канапе, което беше голямо колкото любовно кресло, и се сблъска от към края, за да ми направи место.
— О! Това е хубаво! Горката Сю!
— Да, тя има малко проблеми… — Джейкъб се поколеба — … с децата си.
— Разбира се, сигурно не им е лесно на Сет и Лея да загубят баща си.
— Аха — съгласи се той, изгубен в мислите си. Той вдигна дистанционното и пусна телевизора без да мисли, след това се прозя.
— Какво ти има, Джейк? Изглеждаш като зомби!
— Спах два часа тази нощ и четири миналата! — той бавно изпъна ръце и чух как ставите му изпукаха, когато се изпъна. Джейкъб постави ръката си на облегалката зад мен и свлече главата си назад срещу стената. — Изморен съм.
— Защо не спиш?
Той направи физиономия.
— Сам напоследък е малко труден. Той не вярва на твоите кръвопийци. Последните две седмици тичам двойно повече и никой не ме е докоснал, но той все още не вярва. Така че за сега съм сам.
— Двойно повече? И това защото се опитваш да ме наблюдаваш? Джейк, това не е добре! Трябва да поспиш! Аз ще се оправя!
— Не е голяма работа! — очите му внезапно станаха по-бдителни. — Хей, разбра ли кой е бил в стаята ти? Има ли нещо ново?
Игнорирах втория въпрос.
— Не, не открихме нищо за моя посетител.
— Тогава ще бъда наоколо. — Той отговори и очите му се затвориха леко.
— Джейк… — започнах да хленча!
— Хей, това е най-малкото, което мога да направя — предложих ти вечна служба, помниш ли? Сега съм ти роб до живот.
— Не искам роб! — очите му не се отвориха.