Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
След като затворих, надигнах се на пръсти, за да го целуна. Той сложи ръцете си на кръста ми и ме сложи на кухненския плот, така че нямаше нужда да се вдигам толкова много. Това ми вършеше работа. Твърде скоро, както обикновено, той се дръпна. Почувствах как лицето ми се превръща в цупеща се физиономия. Той се засмя на изражението ми, когато се изплъзна от ръцете и краката ми. Едуард се приближи към плота точно до мен и постави нежно ръката си около раменете ми.
— Знам, че си мислиш че имам един вид перфектен, непоклатим контрол върху себе си, но това не е вярно.
— Искаше ми се! — въздъхнах, същото направи и той.
— Утре след училище — каза той, като промени темата — ще ходя да ловувам с Карлайл, Есме и Розали. Само за няколко часа — ще стоим близо един до друг. Алис, Джаспър и Емет би трябвало да те опазят.
— Уф! — измъмрих. Утре беше първи ден от изпитите, а и беше само половин ден. Имах само математика и история — единствените два предмета в моята графа — така че трябваше да прекарам почти цял ден без него, и нищо за правене, освен да се тревожа. — Мразя да бъда под надзор!
— Временно е! — обеща ми той.
— Джаспър ще бъде отегчен, а Емет ще ми се присмива.
— Те ще се държат много добре.
— Разбира се! — промърморих.
След това се сетих, че имам още една опция освен детегледачките.
— Знаеш ли, не съм била в Ла Пуш от партито.
Гледах лицето му внимателно за някаква промяна в изражението му. Очите му се свиха възможно най-много.
— Ще бъда в безопасност там! — му напомних.
Той помисли за няколко секунди.
— Вероятно си права!
Неговото лице не беше спокойно, по-скоро уравновесено. Почти го бях попитала дали не иска да остана тук, но когато си помислих за Емет, който без съмнение да се радва, смених темата.
— Жаден ли си вече? — попитах, приближавайки се, за да погаля сянката под очите му. Ирисите му все още бяха тъмно злато.
— Не съвсем. — Не изглеждаше склонен да отговори, и това ме учуди. Чаках обяснение. — Искаме да бъдем, колкото се може по-силни — обясни той, все още несклонен. — Вероятно ще ловуваме отново по пътя, търсейки нещо добро.
— И това ви прави по-силни?
Той претърси лицето ми за нещо, но не откри нищо освен любопитство.
— Да! — най-накрая каза той. — Човешката кръв ни прави най-силни, отчасти. Джаспър си мислеше относно маменето — той е против идеята, но не е нищо повече от практичен. Обаче знае какво ще каже Карлайл.
— Това ще помогне ли? — попитах тихо.
— Няма значение. Нямаме намерение да променим това, което сме.
Намръщих се. Ако нещо щеше да помогне, дори шансовете… Потръпнах, осъзнавайки че исках някой непознат да умре, за да го защитя. Бях ужасена от себе си, но не достатъчно, за да го отрека.
Той промени темата отново.
— Разбира се, за това те са толкова силни. Новородените са пълни с човешка кръв — тяхната собствена кръв, реагирайки на промяната. Тя се забавя в тъканта и ги поддържа силни. Тялото им я използва, както казва Джаспър, и силата им започва бавно да намалява след година.
— Колко силна ще бъда аз?
— Колкото мен! — той се ухили.
— Силна колкото Емет?
Усмивката му стана по-голяма.
— Да! Направи ми услуга и го предизвикай на канадска борба. Ще бъде добро преживяване за него.
Засмях се. Звучеше толкова абсурдно.
След това въздъхнах и слязох от плота, защото не можех да го отлагам повече. Трябваше да уча, да уча усърдно. За щастие имах Едуард, а той беше отличен учител — понеже знаеше абсолютно всичко. Разбрах, че най-големия ми проблем ще бъде концентрирането върху тестовете. Ако не внимавах, щях да умра, пишейки есето си по история, насред вампирските войни от Юга.
Взех почивка, за да се обадя на Джейкъб. Едуард изглеждаше толкова спокоен, колкото и когато говорех с Рене. Той отново си играеше с косата ми.
Въпреки че беше след обяд, обаждането ми събуди Джейкъб, и от началото беше нацупен. Той се развесели, когато го попитах дали мога да намина утре. Килайетското училище беше затворено през лятото, за това ми каза да отида, колкото се може по-рано. Бях доволна, че имам опция, освен да бъда под надзор. Имаше малко повече достойнство в това да прекарам деня с Джейкъб.