Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Джаспър беше изгубен в историята си, както бях изгубена и аз. Изненадах се, когато мрачният му вид премина в спокойна усмивка.
— Бях във Филаделфия. Имаше буря и бях навън през деня — нещо, което още не ми беше напълно удобно. Знаех, че като стоя в дъжда ще предизвикам внимание, затова се вмъкнах в едно малко полупразно крайпътно ресторантче. Очите ми бяха достатъчно жълти и никой нямаше да ги забележи, макар че това значеше, че съм жаден и ме тревожеше малко.
— Тя беше там — очакваше ме естествено. — Той се подсмихна. — Тя стана от високия стол на тезгяха веднага щом влязох и тръгна право към мен. Бях шокиран. Не знаех дали има намерения да атакува. Това беше единственото тълкуване на поведението й, на което бях способен заради миналото си. Но тя се усмихваше. И емоциите, които излъчваше не можеха да се сравнят с нищо, което бях изпитвал дотогава.
«— Остави ме да чакам доста дълго време» — каза тя.
Не бях осъзнала, че Алис отново е застанала зад мен.
— И ти наведе глава като добър южняшки джентълмен и каза, «Съжалявам, мадам».
Алис се засмя на спомена.
Джаспър й се усмихна.
— Ти протегна ръка и аз я хванах без да спирам, за да осъзная какво правех. За пръв път от почти един век почувствах надежда.
Джаспър хвана Алис за ръка докато говореше.
Алис се ухили.
— Бях облекчена. Мислех, че никога няма да се появиш.
Те се усмихваха един на друг за дълъг миг и после Джаспър погледна отново към мен, все още с меко изражение.
— Алис ми разказа какво е видяла от Карлайл и семейството му. Трудно можех да повярвам, че подобно съществуване е възможно. Но Алис ме накара да вярвам. Затова отидохме да ги намерим.
— И също да ги изплашите до смърт — каза Едуард, извъртявайки очи към Джаспър преди да се обърне към мен и да ми обясни. — Емет и аз бяхме на лов. Джаспър се появи, покрит с бойни белези, теглейки със себе си тази малка откачалка — той побутна игриво Алис с лакът — която ни поздравява всички по имена, знае всичко за нас и иска да знае в коя стая може да се нанесе.
Алис и Джаспър се засмяха в хармония, сопрано и бас.
— Когато се прибрах вкъщи, всичките ми неща бяха в гаража — завърши Едуард.
Алис сви рамене.
— Стаята ти имаше най-хубав изглед.
Сега всички се засмяха заедно.
— Това е хубава история — казах аз.
Три чифта очи ме погледнаха сякаш ме питаха дали съм нормална.
— Имам предвид последната част — защитих се аз. — Щастливият край с Алис.
— Алис направи всичко различно — съгласи се Джаспър. — Това е климатът, на който се радвам.
Но моментната пауза в напрежението не можеше да продължи.
— Армия — прошепна Алис. — Защо не ми каза?
Другите отново бяха напрегнати, очите им заковани върху Джаспър.
— Мислех, че може да разчитам погрешно знаците. Защото къде е мотивът? Защо някой би създал армия в Сиатъл? Тук няма история, няма вендета. Няма смисъл и ако споменем завоеванието; никой не изразява право на собственост. Номадите минават оттук, но никой не се бие за града. Няма от кого да бъде защитаван. Но съм виждал това и преди и нямам друго обяснение. Има армия от новосъздадени вампири в Сиатъл. По-малко от двадесет, бих предположил. Трудната част е, че те изобщо не са обучавани. Който и да ги е създал, просто ги е оставил на свобода. Само ще стане по-зле и няма да мине много време до намесването на Волтури. Всъщност съм изненадан, че са оставили това да стигне дотук.
— Какво можем да направим? — попита Карлайл.
— Ако искаме да избегнем намесата на Волтури, ще трябва да унищожим новосъздадените и ще трябва да го направим много скоро. — Лицето на Джаспър беше сурово. Сега, след като знаех историята му, можех да предположа как това оцеляване го притеснява. — Мога да ви науча как. Няма да е лесно в града. Младите не са загрижени за потайността, но ние трябва да сме. Това ще ни ограничи по начин, по който те не са ограничени. Може би можем да ги примамим.
— Може би няма да се наложи — гласът на Едуард бе мрачен. — Някой друг осъзнава ли, че единствената заплаха в областта, която би предизвикала създаването на армия сме… ние?
Очите на Джаспър се свиха; тези на Карлайл се разшириха в шок.
— Семейството на Таня също е близо — каза Есме бавно, нежелаейки да приеме думите на Едуард.
— Новосъздадените не опустошават Анкоридж, Есме. Мисля, че трябва да обмислим възможността ние да сме мишената.