Раково отделение

Толкова му се пиеше, че той реши да опита водата от това корито. Ако пийне малко, няма да му се случи нищо. Също слезе от тръбата и удивен забеляза, че не се хлъзга по калта. Земята под нозете му бе някак си неопределена. И всичко около него бе неопределено, а и нищо не се виждаше. Би могъл да върви и без ботуши, но изведнъж се уплаши, че е загубил някакъв важен документ. Започна да рови по джобовете, но още преди да свърши проверката, разбра, че наистина го е загубил.

Внезапно се уплаши безкрайно, защото в днешно време хората не бива да четат такива документи. Можеше да си докара големи неприятности. И също така изведнъж разбра къде го е загубил — станало бе тогава, когато излизаше от тръбата. Бързо се върна. Но не можа да намери това място; тръбата я нямаше. За сметка на това навред бродеха работници. Най-ужасното бе, че те биха могли да го намерят!

Работниците бяха млади и непознати. Някакъв младеж, облечен в брезентовата куртка на заварчик с дебели подплънки на раменете, които приличаха на крила, се спря и се вгледа в него. Защо го гледаше? Може би е намерил листа?

— Младеж, имаш ли кибрит? — попита Русанов.

— Ти не пушиш — отговори заварчикът.

(Всичко знаят! Откъде?)

— На мен за друго ми трябва кибритът.

— И за какво? — подозрително го изгледа онзи.

Действително бе отговорил толкова глупаво! Това е типичен отговор на диверсант. Могат да го задържат, а през това време да намерят документа. А кибритът му трябваше, за да изгори ужасния компрометиращ го документ.

Младежът се приближаваше към него все повече и повече. Русанов се уплаши, предчувствайки най-лошото. Младежът го погледна в очите и ясно каза:

— Съдейки по това, че Елчанска почти ми остави дъщеря си, стигам до извода, че тя се чувства виновна и очаква арестуването си.

Русанов се разтрепери.

— А вие откъде знаете?

(Просто попита, но стана ясно, че младежът току-що е прочел документа: това, което каза, бе дословно повторение на написаното в онзи документ.)

Но заварчикът нищо не отговори, а пое по пътя си. А Русанов се чувстваше като звяр, хванал се в капана. Бе ясно, че някъде наблизо се намира проклетият лист хартия и трябва да го намери колкото се може по-бързо!

И той се мяташе между някакви стени, завиваше край ъгли, сърцето му бе на път да изскочи от гърдите му, а нозете му се движеха безкрайно бавно! Бе отчаян! Ето най-накрая видя листа! Веднага разбра, че е именно търсеният! Искаше да изтича и да го грабне, но краката му отново отказаха да го слушат. Тогава той запълзя на четири крака и оттласквайки се с ръце, се насочи към листа! Дано само някой не стигне преди него! Само да не го изпреварят, да не вземат листа! По-близо, по-близо… Накрая го сграбчи! Беше документът! Но нямаше сили дори да го разкъса. Легна ничком да си почине, а ръката, която държеше листа, пъхна под гърдите си.