Раково отделение

Тук срещна Костоглотов, който вървеше с кесия махорка в ръка.

— Е, какво решиха?

Ефрем си помисли: а какво наистина решиха? И макар в превързочната той сякаш за нищо да не мислеше, сега разбра и отговори ясно:

— С една дума — удави се, където искаш, само не в нашия двор…

Федерау със страх гледаше чудовищната шия; такава може би щеше да бъде след известно време и неговата. Със заекване попита:

— Изписват ли те?

Единствено този въпрос сякаш окончателно обясни на Ефрем, че повече не бива да се излежава, а трябва да се приготви за изписване.

Първо, макар да му бе почти невъзможно да се навежда, трябваше да се преоблече.

После да се тътри по улиците на града.

Бе му нетърпимо да си представи, че е длъжен да прави всичко това неизвестно защо и в името на някого си.

Костоглотов го гледаше не със съжаление, а по-скоро с войнишко съчувствие; накратко, този куршум порази теб, а следващият, може би ще бъде за мен. Той не познаваше предишния живот на Ефрем, не дружеше с него в стаята, но му харесваше, че е прям, а и съвсем не бе от най-лошите хора, които бе срещал в живота си Олег.

— Дръж се, Ефрем! — подаде му ръката си той.

Подуев я стисна и се озъби:

— Раждаш се — завърта се колелото, растеш — нервираш се, а умреш ли — пътят е един.

Олег се запъти да пуши, но в този момент влезе лаборантката, която носеше вестниците, и тъй като Костоглотов бе най-близо до нея, тя ги подаде на него. Той ги взе, но Русанов забеляза и обиден, високо рече на момичето, преди то да успее да се измъкне от стаята:

— Чуйте! Но нали аз ясно ви помолих да давате вестниците първо на мен!

В гласа му се долавяше истинска болка, но Костоглотов не го съжали, а само подхвърли:

— А защо първо на вас?

— Как защо? Как защо? — страдаше на глас Павел Николаевич убеден, че правото му е неоспоримо, но му бе невъзможно да го обясни с думи.

Той изпитваше нещо като ревност, когато някой друг, непросветен, преди него пипа с пръсти най-новия вестник. Никой друг от стаята не би могъл да разбере написаното така, както Павел Николаевич. Той приемаше вестника като открито разпространявана, но всъщност зашифрована инструкция, чийто смисъл не можеше да бъде обяснен направо, но за разбиращия човек не представляваше трудност по малките, непонятни за обикновеното око подробности като разположението на статиите и пропуснатото в текста да си състави вярна представа за най-новите насоки на живота. И именно затова Русанов бе длъжен да прочете вестника пръв.

Но да обясни на другите, това бе невъзможно! И Павел Николаевич само се оплака:

— Скоро ще ми бият инжекция. Искам да прегледам вестника преди нея.

— Инжекция ли? — меко се осведоми Хищника. — Се-га…

Той прегледа бегло и набързо страниците — материалите за сесията и останалите по-кратки съобщения и информации. Пък и бе се запътил да пуши. Вече започваше да сгъва вестника, за да го предаде, и тогава изведнъж забеляза нещо и веднага с предпазлив тон започна да изговаря една и съща дълга дума, сякаш я опитваше на вкус: