Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Празнуваха целия ден до късно през нощта, все едно, че бяха спечелили вече Купата по куидич. Фред и Джордж Уизли изчезнаха за няколко часа и се върнаха натоварени с бутилки бирен шейк, тиквено шампанско и няколко плика, пълни със сладкиши от меденото царство.
— Как успяхте? — изписка от възторг Анджелина Джонсън, когато Джордж започна да мята и ментолови жабки сред учениците.
— С малко помощ от Лун, Опаш, Лап и Рог — прошепна Фред в ухото на Хари.
Липсваше само един участник в тържеството. Колкото и да бе невероятно, Хърмаяни седеше в единия ъгъл и се мъчеше да чете от грамаданска книга със заглавие „Бит и обществен живот на британските мъгъли“. Хари напусна масата, където Фред и Джордж бяха започнали да жонглират с празни бутилки от бирен шейк, и отиде при нея.
— Дойде ли изобщо да гледаш мача? — попита я той.
— Разбира се, че го гледах! — отвърна Хърмаяни с необичайно тънък гласец, без да вдига поглед от четивото си. — Много се радвам, че спечелихме и… ти се справи чудесно, но аз трябва да прочета това до понеделник.
— Хайде, ела, Хърмаяни, хапни нещо — подкани я Хари и потърси с очи Рон да разбере дали е в настроение да зарови томахавката.
— Не мога, Хари, остават ми още четиристотин двайсет и две страници за четене! — каза Хърмаяни вече с леко истеричен тон. — Освен това… — тя също хвърли поглед към Рон — той няма да ме иска там при вас.
Нямаше как да я разубеди, още повече че точно в този момент Рон каза на висок глас:
— Ако Скабърс не беше изяден, можеше да си хапне една от тези карамелизирани мухи… Толкова ги обичаше!
Хърмаяни избухна в сълзи. Преди още Хари да каже или да направи нещо, тя пъхна дебелата книга под мишница, побягна, хълцайки, към стълбището за спалнята на момичетата и се изгуби от погледа му.
— Защо не я оставиш на мира? — кротко попита той Рон.
— Никога! — твърдо заяви Рон. — Поне да беше показала, че съжалява, но тя никога не си признава, като сгреши. Такава си е. Държи се, като че Скабърс е отишъл на почивка или нещо подобно.
Веселбата на грифиндорци приключи едва когато професор Макгонъгол се появи в един часа след полунощ по кариран халат и с мрежичка на косата да им напомни, че трябва да си лягат. По стълбите към спалнята си Хари и Рон продължиха да обсъждат мача. Най-сетне, изтощен, Хари се добра до леглото, дръпна завесите на балдахина, за да не му свети един лунен лъч, отпусна се на възглавницата и усети как веднага се унася.
Яви му се много странен сън. Вървеше през гора със „Светкавицата“ през рамо, следвайки нещо сребристобяло. То се провираше между дърветата напред и Хари едва го виждаше тук-там през листата. Жадувайки да го настигне, той се забърза, но заедно с него ускоряваше движението си и преследваният обект. Хари започна да тича и до слуха му достигна все по-бърз тропот на копита. Вече бягаше с всички сили, а пред себе си чуваше галопиране. И тъкмо когато свърна към една полянка…
ААААААААУУУУУРРРРРРГГГГХХХХХХ!
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Хари се събуди рязко, сякаш някой му бе ударил шамар. Като не можеше да се ориентира в дълбокия мрак, той се зае опипом да отвори завесите… После чу движение наоколо и гласа на Шеймъс Финигън от другия край на стаята:
— Какво става?
На Хари му се счу, че вратата на спалнята се затръшва. Като намери най-после краищата на завесите, той ги дръпна със замах и в същия момент Дийн Томас запали лампата.
Рон бе седнал на леглото си, по лицето му бе изписан неподправен ужас, а едната завеса край него бе разкъсана.
— Блек! Сириус Блек! С нож!
— Какво?
— Ей тук… току-що… Раздра завесата! Събуди ме!
— Сигурен ли си, че не си сънувал, Рон? — попита Дийн.
— Погледни завесата! Казвам ти — тук беше!
Всички наскачаха по леглата си — Хари пръв стигна до вратата на спалнята — и вкупом хукнаха надолу по стълбата. Зад тях се отваряха врати и се провикваха сънливи гласове.
— Кой вика?
— Какво правите?
Общата стая бе осветена от гаснещия огън и се виждаше, че е осеяна с какви ли не отпадъци от празненството. Беше пуста.
— Сигурен ли си, че не си сънувал, Рон?
— Сериозно ви казвам, видях го!
— Каква е тази врява?
— Нали професор Макгонъгол каза да си лягаме!
Няколко от момичетата бяха слезли по тяхната стълба и загръщаха халати, прозявайки се. Появиха се и още момчета.
— Чудесно! Значи продължаваме? — зарадва се Фред.
— Всички обратно горе! — развика се Пърси, втурвайки се в общата стая, докато забождаше на пижамата си значката „Отличник“.