Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
«Да тръгват накъде?», чудеше се тя, чувствайки как адреналинът й се повиши от грубото събуждане и внезапно възникналата опасност. Главата я болеше и това забавяше реакциите й.
Ритър я издърпа на крака и я блъсна пред себе си, насочвайки я да върви слепешком към вратата. Тя си даде сметка, че е боса.
Той ще ме убие сега. Това прозрение накара коленете й да омекнат.
Ритър отново я повдигна на крака.
— Върви! — заповяда той.
Чувстваше се особено уязвима без обувки. Ароматът на свеж студен въздух помогна на сетивата й да се изострят. Мъжът я накара да изкачи няколко стъпала. Минаха през стая със скърцащ под и през друга врата. Надеждата се пробуди в нея веднага щом забеляза проблясък от слънчева светлина да пълзи под превръзката на очите й. Беше ли възможно все пак шефът му да не му беше платил и той да я освободи?
Тя се препъна по три стъпала, водещи надолу към двор, където нещо студено и мокро се удари в лицето й. Валеше сняг, а той бе взел палтото и обувките й. Надеждата се изпари, когато си даде сметка за това. Ритър я дръпна, принуждавайки я да спре. Тя го чу да отваря вратата на кола.
— Качвай се.
Просна я върху седалка от студена кожа.
Тя смътно си спомни, че беше докарана до затвора си по същия начин. Поне този път не я беше упоил с хлороформ. Може би съобразителността й щеше да я спаси.
— Къде ме водиш? — попита го, когато той седна на предната седалка и потегли.
Мъжът не отговори.
Легнала на лявата си страна, с ръце, завързани зад гърба, Пени се помъчи да седне. Усещаше, че краката й са свободни, но без обувки беше безпомощна. Или не беше? Все пак имаше вероятност да избяга.
Но пък, от друга страна, той може би очакваше от нея да направи точно това. Щеше да я откара до някое безлюдно място и да я освободи. Тя щеше да бяга, докато някой куршум не прониже главата й.
Не! Мускулите й се стегнаха в знак на протест. Тя отказваше да умре така… като жертва. Трябваше да осуети тази ужасна задача, преди да е станало твърде късно.
Но как? Свободата й бе ограничена. Скърцането на чистачките по предното стъкло й подсказа отговора. Валеше сняг. Пътят беше хлъзгав. Ако Ритър изгубеше контрол над автомобила, можеше никога да не я заведе на отдалеченото място.
С бясно биещо сърце, Пени се снижи на седалката. Бавно, мълчешком придвижи колената си на гърба на предната седалка. Краката й бяха слаби и бавни.
Тя щеше да има само един шанс да го направи правилно. Ако сбъркаше, Ритър щеше да завърже краката й и тогава наистина щеше да бъде безпомощна.
На три, каза си тя.
Едно.
Две.
Три! Пени придърпа коленете си до брадичката, после рязко изпъна крака и заби пети в главата на Ритър. Но мъжът беше с телосложение на вол.
— Какво, по дяволите! — изрева той, привидно спокоен.
Пени се сви. Беше се провалила.
Но колата се отклони и я повали на задната седалка. Ритър неумело държеше кормилото и се стараеше да овладее автомобила.
— Кучка! — изръмжа той.
Гумите занесоха по хлъзгавия път. Гравитацията ги държеше в плен. Движеха се бързо. Прекалено бързо, за да се измъкнат от законите на физиката.
Левите гуми опряха в банкета. Ритър рязко сви наляво и колата се завъртя. Пени се приготви.
Бум! Бяха се блъснали в нещо твърдо. Тя изхвърча към вратата и се удари толкова силно, че въздухът от дробовете й излезе. С шум от разбито стъкло, автомобилът спря внезапно и се разтресе. Тогава започна да се накланя и скърца като че ли в агония. Пени се опита да се задържи на място.
Тряс! Колата се преобърна и като подскочи, се приземи с гумите нагоре. Тя се озова легнала на тавана върху парчета счупено стъкло.
«Трябва да се измъкна!», нареди мозъкът й, но бе прекалено зашеметена, за да се раздвижи. Заслуша се в странно шумолене, идващо отпред.
В катастрофата превръзката на очите й се бе плъзнала малко нагоре. Повдигайки глава, тя видя задната страна на облегалката и я използва, за да се освободи от нея напълно.
Изведнъж вече можеше да вижда. Състоянието на колата я накара да извика от ужас. Огледа се внимателно. Китките й все още бяха вързани, но не изглеждаше да е ранена.
Осмели се да надникне над седалката и за пръв път видя добре Ритър. Той бе заклещен под таблото. Кръв се стичаше от устата му, докато се опитваше да говори и да диша едновременно. Това усилваше отвратителното гъргорене.
Пени отвърна поглед без капка съжаление.
Трябваше да излезе. Да намери помощ.
С босите си крака ритна хлътналото строшено стъкло на страничния прозорец. То падна върху нея цяло, но тя успя да го отблъсне и да промуши глава през отвора. Радваше се на студения свеж въздух, който я удари лицето.