Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Скърцането на вратата разбуди Пени от лекия й сън. В кръвта й бликна адреналин и тя не можеше да се преструва на припаднала за втори път. Сви се в ъгъла на леглото. Не, не съм готова да умра.
Ритър не каза нищо. Сред ужасната тишина тя си помисли, че е дочула песента на щурец. Все още ли беше вечер? Беше изгубила всякаква представа за време.
Когато тежките му стъпки се приближиха, жената се сви в очакване на най-лошото. Като сграбчи косата й, той придърпа главата й по-близо. За свое учудване усети, че това движение разхлабва възела на превръзката върху очите й. Когато се свлече съвсем, мъжът блъсна жертвата си назад. Тя примигна, успя да забележи силуета му, но нищо повече.
Стаята беше тъмна със съвсем леко загатване за светлина по ръба на единствения прозорец. Нещо метално проблесна в ръката на Ритър. Пени бе заслепена от лъч силна светлина. В следващия момент той отново я сграбчи и върна превръзката на мястото й.
— За какво беше това? — осмели се да го попита.
— За спомен — отвърна той тайнствено.
— Какво? Искаш да кажеш, че снимаш хората, които убиваш? Ти си едно болно копеле, знаеш ли?
— Млъкни, мамка му!
Тя знаеше, че не е разумно да събужда гнева му, но бе в настроение за съпротива. Нямаше да бъде победена, преди да е изчерпала всички възможности за спасение.
— Снимките ще помогнат някой ден да те пипнат — подигра му се тя.
Наградата за това беше удар, достатъчно силен, за да я повали безчувствена.
Джо повдигна глава от масата и тайно избърса слюнката от ъгъла на устата си. Досети се, че е заспал, докато специален агент Валентино стои до него и пише на лаптопа на Хана.
— Сутрин е — съобщи агентът, без да го поглежда.
Поглед през прозореца в нишата показваше, че се зазорява. Небето имаше цвят на въглища. Мънички снежинки се спускаха зад стъклото.
— Колко дълго съм спал? — попита Джо разочарован. Морските тюлени не трябва да спят, докато някой друг работи.
— Само около час. Хана си почива на дивана — добави той, намеквайки, че трябва да говорят тихо. — Офелия и Вини тръгнаха за Портсмут. Тя ще съобщи за изчезването на Пени по сутрешните новини и ще помоли хората за съдействие.
Джо разтри сънените си очи.
— Някакво развитие? — попита той изтощен.
— Всъщност ни се обадиха от лабораторията — призна агентът с такава неохота, че сърцето на Джо едва не спря.
— И?
— Знаем самоличността на похитителя.
Той най-сетне погледна Джо. Уморените му очи бяха загадъчни.
— Кажи ми — настоя Джо вече съвсем буден.
— Казва се Бъз Ритър, бивш щатски полицай, станал наемен убиец. Издирван е в четиринадесет щата за покушения, убийства, кражби и злоупотреби.
Джо преглътна. Гърлото му изведнъж бе пресъхнало.
— Колко души е убил?
Валентино разтърси глава, за да предаде безмълвното си съобщение: Не би искал да знаеш.
— Мислиш, че ще убие Пени — това не беше въпрос, защото вече знаеше отговора. Имаше неприятното чувство, че вътрешностите му са вързани на възел. Прекара треперещи пръсти през косата си. — Лия няма да може да живее без нея. По дяволите, не знам дали аз ще мога — прибави през смях, в който нямаше нищо забавно.
Никога нямаше да каже толкова много на никой друг, освен на Пени. Но търпеливият поглед на агента го накара да си признае.
— Когато се прибрах от последната си мисия, бях развалина. Исках да се скрия на дъното на някоя бутилка и да остана там — разтърси глава. — Пени… не знам как го направи, но ме извади от тази дупка. Тя не заслужава да й се случи подобно нещо. — Стори му се, че се задушава.
Валентино отмести поглед.
— Непоносимо е, когато невинните стават жертви — съгласи се той с глас, преливащ от отчаяние.
Тези думи накараха Джо да замръзне. Звучаха, като че ли агентът не таеше никаква надежда.
— Не може просто да си стоим тук — отсече Джо.
— Мобилизирали сме всички да търсят Ритър — успокои го Валентино. — Очакваме да видим с какво може да помогне предаването на Офелия.
Джо плъзна стола си назад и се запъти към банята. Докато плискаше лицето си с вода, избягваше визуалния контакт с непознатия човек с кръвясали очи в огледалото.
Пени беше най-добрият му приятел, неговата любима. Не искаше да научи по трудния начин, че е станала нещо повече: жената, която бе започнал да обича… и бе загубил.
— Да тръгваме — разбуди я стискане на ръката.
В полусъзнание, Пени дори не беше чула вратата да се отваря или похитителят й да приближава.