Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
С вързани ръце, изпълзя от автомобила като червей и се изтърколи в канавката, при което дрехите й прогизнаха и подсилиха студа. Тя се олюля, борейки се с наклона, краката й бяха слаби и тя зашеметена осъзна, че все още е жива. Жива!
С усилие се измъкна от канавката и се озова на пустия път. Примигна, докато обхващаше с поглед равната селска местност. Замръзнали царевични стъбла и горички бяха единственото, което можеше да види във всички посоки. Със сигурност скоро щеше да мине някоя кола.
Но наоколо бе тихо и неподвижно, като се изключеше падането на снега и звуците, които Ритър издаваше, задушавайки се в собствената си кръв.
Тя напусна мястото на катастрофата, решена да намери къща или друго обитаемо място. Усещаше, че босите й крака скоро ще замръзнат. Снегът се беше натрупал. Мокрите й дрехи започваха да се вледеняват.
Само ако можеше да намери телефон, за да се обади за помощ. Да уведоми Джо и Лия, че е добре. Тя се съсредоточи върху тази затопляща мисъл, за да държи вцепеняващия студ настрана.
Когато над призрачната тишина започна да се носи бръмчене, Пени застина на мястото си и се заслуша със сърце, спряло в гърлото. Моля ви, помогнете ми!
Светлините на камион с осемнадесет колела се появиха от снежната долина зад нея. Той се движеше с темпо, което накара сърцето й да забие ускорено. Тя бързо отскочи от пътя, неспособна да направи знак на шофьора с вързаните си ръце.
В последния момент голямата машина мина в насрещното платно. Той я бе видял.
Пени гледаше как ревящият двигател минава покрай нея и закрещя за помощ. Надеждата й премина в отчаяние, но само за да се зароди наново в момента, в който стоповете светнаха. С рев от намаляващата скорост и свистене на хидравличните спирачки, камионът намали и спря предпазливо много по-надолу по пътя.
Пени се затича.
Брадат непознат скочи от кабината. Пени забави ход, внезапно обзета от съмнение.
— Госпожо? — извика той. Загрижеността в гласа му бе успокояваща. — Добре ли сте?
— Имам нужда от помощ! — призна тя на ръба на нервния срив, тъй като я застигаше ефектът от последните дванадесет часа.
Загрубялото му лице бе олицетворение на ужаса, след като се приближи и я огледа.
— Божичко! — възкликна мъжът със силно подчертан местен акцент. — Вие сте изчезналата Прайс, нали така?
— Откъде знаете?
— Видях ви по новините; чух по радиото. Какво пра’ите чак тук в Пунго?
— Опитвам се да се прибера у дома — каза му с очи, пълни със сълзи.
— Е, аз със сигурност мога да ви помогна.
Деветнадесета глава
Джо пръв прекрачи прага на шерифа в Пунго. В нетърпението си да види Пени той остави Хана и Рейф да хванат затварящата се врата.
Забеляза я в момента, в който пристъпи в тухлената постройка, но кълбото от страхове, стягащо корема му, остана. Тя се бе свила под вълнено одеяло. Косата й бе разрошена, едната й буза бе подута и насинена. Държеше смачкана хартиена чаша. Синият й поглед го прониза, когато погледна нагоре.
— Джо!
Мъжът стигна до нея за по-малко от секунда и я притегли в обятията си.
Тя се отдръпна, чувствайки се неловко.
— Мръсна съм и мириша лошо — започна да протестира.
— Не, не е вярно.
Копнееше да я прегърне. Но тя го държеше на ръка разстояние.
— Къде е Офелия?
Хвърли поглед покрай него и забеляза влизащите Хана и Валентино.
— Лия все още е в участъка — обясни Джо. — Обаждахме й се всеки път, щом научавахме нещо.
— Пени! — Хана забърза към нея и посягайки да я докосне, каза: — Боже, толкова се радваме да те видим. Това е специален агент Валентино, тежката артилерия на Департамента за държавна сигурност.
Валентино изцъка с език в знак на несъгласие и промърмори:
— Удоволствието е мое.
— Ще те измъкнем от тук — каза Хана, поглеждайки набързо нагоре и надолу по коридора. — Да вървим.
— Казаха ми да остана, докато шерифът не се върне от мястото на катастрофата — запротестира Пени.
Джо искаше да чуе повече за смелото й бягство. Бе успяла да му обясни съвсем накратко по телефона обаждане, което го накара да се почувства замаян от облекчение.
— Нашите хора вече са на мястото — отвърна Хана и прибави меко: — Ритър е мъртъв.
Очите на Пени се изцъклиха.
— Предположих, че така ще стане — прошепна тя.
Беше толкова силна, толкова смела, че Джо едва се стърпя да не я дръпне отново в прегръдките си.
— И така, да тръгваме — нареди Хана. — Шерифът на Пунго може да почака за показанията ти.