Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Но никой не бе видял нищо подозрително.
Като Хана, Джо бе трениран да разсъждава трезво в напрегнати ситуации, да не позволява на емоциите да замъгляват разума му. Но тази вечер мозъкът му въобще не работеше.
Той разтри челото си в отчаян опит да изличи невероятната мисъл, че Пени може да бъде застигната от същата съдба като Ерик и баща й. Пени, която бе преодоляла толкова много трудности и все пак преливаше от оптимизъм. Способната и великодушна Пени, която бе отказала да го съжалява и дори да му позволи да се самосъжалява. Ако нещо й се случеше…
Кога бе престанала да бъде просто Пени, милата му и винаги приятелски настроена съседка? Картини и спомени, специални моменти, които бе прекарал с нея след завръщането си от Афганистан, преминаха през съзнанието му, но той по никакъв начин не можеше да определи точния момент, когато бе започнало да му пука за нея.
Тя го беше променила, без нито веднъж да го е молила да се промени. Беше влязла в живота му, бе станала жизненоважна за него. Как се бе случило това? Той никога не беше срещал жена, която да не би могъл да замени. «Завинаги» беше понятие, което той си мислеше, че ще прегърне, когато приключи с кариерата си, когато най-красивата, интелигентна и остроумна жена ще се появи някъде към средната му възраст и ще спре дъха му. Пени не беше имала такъв ефект върху него. Тя се бе промъкнала в живота му просто, внимателно и незабелязано. Така че как можеше да мисли за нея и за вечността едновременно?
— Извинете ме.
Джо блъсна стола си и се отправи към вратата. Имаше нужда от чист въздух, за да проясни мислите си.
— Джо! — проплака Лия и изтича след него. Улови го за ръката, принуждавайки го да спре. — Съжалявам. Съжалявам, че въобще споменах, че може да я убият.
Прегърна го силно и той усети ръцете му да се обвиват около нея. Тя беше дребничка като сестра си, със същата медна коса. О, господи… Ами ако никога повече не прегърнеше Пени? Обля го студена пот и коленете му омекнаха.
— С нея всичко ще бъде наред, Джо — Лия погледна нагоре към него с вяра в очите и гласа. — Познавам Пени. Тя е силна. Може да преживее всичко.
— Да — отвърна с груб глас мъжът, съгласявайки се, понеже другата възможност бе твърде ужасна, за да бъде обмисляна.
— Намерих го! — съобщи високо Хана. — Ето тук светлините угасват.
Съживен от надежда, Джо освободи Лия от обятията си. Двамата се спуснаха към кухнята, за да наблюдават през рамото на Хана. Камерата беше закачена към лаптопа й.
— Добре, вижте това.
Те вкупом затаиха дъх, тъй като вторият етаж на ярко осветения паркинг бе потънал в пълна тъмнина. Камерата обхващаше широкото пространство, осветено от ескалатора откъм болницата. Жена, излизаща от асансьора, забави крачка.
— Това Пени ли е? — попита Хана.
— Да — потвърдиха в един глас Джо и Офелия.
Точка светлина се появи отляво и заподскача към нея. Камерата се завъртя на другата страна, пречейки им да виждат.
— Някой се приближава към нея с фенерче — обясни Хана.
Джо чуваше ритъма на сърцето си в тъпанчетата, когато камерата се върна обратно. Двойка сенки се движеха по екрана, предхождани от сноп светлина. Той освети колата на Пени, а след това и самата нея. Дясното й рамо бе вдигнато към ухото, докато търсеше в чантата си ключовете. Камерата отново се завъртя в другата посока.
— По дяволите! — изруга Джо, изтръпнал от чувство на безпомощност.
Те изчакаха образите да се появят отново. Снопът светлина беше изчезнал. Имаше само слаб синкав отблясък и един силует. Четиримата се наведоха напред.
— Какво виждаме?
Хана натисна клавиш, за да увеличи картината. Изведнъж върху осветения дисплей на мобилния телефон ясно се открои лицето на някакъв мъж.
Лия се задъха.
— Пипнахме те! — извика Хана и отпусна клавиша, за да заснеме изображението.
Леденостудени тръпки преминаха по гърба на Джо, когато погледна лицето на похитителя на Пени — мъжа, убил Ерик, а вероятно и баща й. С притъпените си черти и късата сива коса той му се стори съвсем безмилостен.
— Кой е той? — попита, когато Лия се обърна на другата страна и се хвърли в обятията на Вини.
— Не знам — призна Хана. — Но ако има досие, ще узнаем самоличността му за нула време.
— Изглежда ми познат — каза замислено Валентино, присвивайки тъмните си очи. — Виждал съм това лице и преди.
При това изявление надеждите на Джо се възвърнаха. Той придърпа един стол, за да седне, преди краката да го предадат.