Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Набелязана мишена - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Набелязана мишена

Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:

Лейтенант Джо Монтгомъри е единственият оцелял при неуспешна операция на морските тюлени в Афганистан. Завърнал се у дома, той почти не излиза и дави чувството си за вина в алкохол. За ужас на Джо, съседката му Пени Прайс постоянно му досажда. Младата жена се опитва да му помогне да преодолее най-тежкия период в живота си. Скоро лейтенантът открива в лицето на Пени човек, на когото може да се довери. Оказва се, че тя също има сериозни проблеми. Пени и сестра и се опитват да уличат мъжа, убил баща им преди пет години. Те са сигурни, че той го е сторил, и вече са предоставили на властите доказателства за вината му. Убиецът обаче бавно затяга смъртоносната си хватка около двете сестри. Пени е следващата му мишена. Джо трябва да загърби спомените си, защото само той може да я спаси.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 104
Перейти на страницу:

— Докато напишат историята ми — отвърна сестра й. — Мога да разполагам с толкова време, колкото ми е необходимо. — Облечена в сако с цвят на шербет и снежнобели панталони, тя имаше вид на истински професионалист.

— Ами ти? — попита. — Кога се връщаш на работа?

— В понеделник — отвърна Пени и зачете менюто.

Лия й се намръщи от другата страна на масата.

— Сигурна ли си, че си готова за това?

Пени вдигна поглед, изненадана от безпокойство в гласа на малката си сестра.

— Разбира се, че съм готова — успокои я тя. — Не можем да изживеем остатъка от живота си, като се крием. Освен това двете ни наблюдават като ястреби. — Тя кимна към масата до вратата, където личните им сенки, Дон Доус и Гари Диркс, също бяха седнали на обяд. И двамата бяха генерали, назначени им от ФБР. Нямаше вече щатска полиция сега, когато ФБР имаха същински случай. — В колко по-голяма безопасност можем да бъдем?

— Побърква ме мисълта, че убиецът с рицина все още не е хванат — измърмори Лия. — Копелето заслужава да бъде обесено за топките.

— Лия! — изсмя се Пени.

— Ами така си е. А когато го хванат, Хана трябва да остави Джо за малко насаме с него.

— Хммм — изсумтя Пени, — защо ли ми се струва, че това ще му хареса.

— Да, забелязах, че вие двамата прекарвате страшно много време заедно — опита се да разбере нещо повече по-малката.

— Искаш ли да си разделим едно предястие? — попита Пени, измествайки разговора към по-безопасна тема.

Джо беше страшно грижовен след инцидента — толкова мил и разумен, че я плашеше. Тя откри, че прекалено много разчита на него напоследък, за да бъде щастлива. Бе решила да вземе драстични мерки, за да избегне неизбежната мъка.

— Давай — надсмя й се сестра й — Просто не обръщай внимание на това, което не искаш да приемеш. Винаги правиш така. Да опитаме пълнените раци.

— О, звучи вкусно.

— Както и да е — добави Лия, барабанейки с пръсти по масата. — Имам една изненада.

Пени премести поглед от предястията.

— Каква?

Поднесена от малката й сестричка, нямаше начин да не е шокираща.

— Такава — каза момичето и кимна към лявата си ръка, с която барабанеше по масата.

Там, на безименния й пръст, проблесна най-красивият малък диамант, който Пени беше виждала някога.

— О, боже! — извика тя, като хвана ръката на сестра си и я придърпа по-близо. — Има формата на сърце! О, страхотен е! Кога ти предложи?

Докато Лия се впускаше в подробно обяснение за вечерната разходка с Норфолк стар, Пени се мъчеше да потисне завистта си. Дори в най-смелите си сънища не си бе помисляла, че Лия ще се сгоди преди нея. Тя бе тази, която искаше брак и семейство. На буйната и неукротима лудетина със сигурност щеше да й трябва още известно време, преди да заживее спокойно.

Но когато видя радостта, танцуваща в очите на момичето, докато й разказваше как Вини паднал на колене насред препълнения салон и всеки пътник на борда станал свидетел на неговата чувственост, всякаква следа от завист се изпари. Точно това бе искала за сестра си от години — да бъде обожавана от човека, когото обича.

— О, скъпа — задъха се Пени, — толкова се радвам за теб.

Двете се прегърнаха над букет от карамфили, след което попиха сълзите си с платнените салфетки, докато сядаха обратно.

— Та ето за какво става въпрос — каза Лия, поглеждайки я с извинение. — Няма да бъда тук за Деня на благодарността.

— О! — възкликна Пени, тайно обзета от облекчение.

— Отивам с Вини във Филаделфия, за да се запозная с майка му и сестра му.

— О, боже!

По всичко личеше, че Лия се страхува от предстоящата среща.

— Ами ако майка му ме намрази? — проплака момичето. — Знаеш какви са майките, що се отнася до синовете им.

— Скъпа, няма за какво да се притесняваш — успокои я Пени, въпреки че стисна пръсти в скута си.

Тъй като Вини едва бе преминал тийнейджърската възраст, майка му може би щеше да е шокирана и ужасена от познанството му с по-възрастна жена.

— Мислиш ли? — попита Лия. — Вини казва, че е много мила и ще ме хареса още щом ме види.

— Може да й отнеме малко повече време — предупреди я практично Пени.

По-малката не я бе попитала каква ще бъде нейната ваканция. Тя самата едва го вярваше, но ако не си осигуреше по-дълга раздяла с Джо, щеше да се задуши от огромната любов, която изпитва към него, да му каже как се чувства и да го накара да избяга от нея.

Не, единственият начин бе да увеличи разстоянието помежду им както физически, така и емоционално. А ако завари друга жена в обятията му, като се прибере, така да бъде. Беше наясно с навиците му още когато се бе съгласила на тази връзка. Наивността можеше да й коства много. Бе научила този урок по трудния начин.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)