Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
В този момент от най-близкия офис изскочи заместникът му.
— Само момент, моля. Кои сте вие? — попита той наперено.
— Специален агент Линдстром, ФБР — представи се Хана и показа значката си. — Ние имаме правомощията по този случай. Жертвата идва с нас. Вземете визитката ми.
Докато тя му я подаваше, Валентино насочи Пени и Джо с ръка към вратата.
Джо се озова отново в служебния автомобил на ФБР, а Пени се бе свила до него. Когато повдигна краищата на одеялото, за да се загърне по-плътно, той шокиран забеляза протритата кожа на китките й.
Какво очакваше? Тя вече му бе казала, че на Ритър е било наредено да я убие. Да върже ръцете й, бе нормално в такъв случай.
— Тя има нужда да се прибере вкъщи и да си почине — каза той на агентите.
Тъмните очи, вгледани в страничния прозорец, бяха пълни с извинение.
— Стандартната процедура изисква да бъде прегледана от лекар. Колкото по-бързо преминем през това, толкова по-големи са шансовете ни да задържим шефа на Ритър.
— Той ме познава — обади се Пени. — Затова ме искаше мъртва. Смята ме за пречка.
Хана се завъртя на предната седалка.
— Искаш ли да говориш с нас сега, мила? Или по-късно, след като те прегледа лекарят?
— Нямам нужда от лекар.
— Това е стандартна процедура, Пени. Трябва да анализираме дрехите ти и да те проверим за доказателства.
— Ще говоря сега — каза Пени, загледана през прозореца.
Джо преглътна безпомощността си. Той не можеше и дори не искаше да си помисли какви доказателства биха открили при медицинския преглед.
— Ще трябва да запишем показанията ти — добави Хана, като извади диктофон.
Първо говори тя, назова разследването и съобщи датата. След това помоли Пени да потвърди, че е наясно с намерението им да я записват. Тогава разпитът започна.
— Може ли да ни кажеш какво стана, когато напусна болницата вчера вечерта?
Докато Пени разказваше как е била упоена с хлороформ на паркинга и как се е събудила вързана и с превръзка на очите в някакво мазе, Джо очертаваше с пръсти белега, който пулсираше и гореше върху бузата му. Искаше кръвното му да се нормализира.
— Тогава чух, че Ритър разговаря с шефа си — говореше Пени. — Разпознах името му. Кълна се, чувала съм го в някакъв разговор и преди. — Тя потърка челото си и затвори очи, за да се концентрира. — Просто сега не мога да се сетя.
— Защо мислиш, че шефът на Ритър знае коя си? — подсказа й Хана.
— Той звучеше толкова обезпокоен, когато Ритър му каза името ми. Можех да го чуя от другата страна на телефона. Нареди му да се отърве от мен.
При тези думи Джо дълбоко си пое въздух.
— Разпозна ли гласа му?
— Не, не го чувах чак толкова ясно.
— Какво се случи след това?
— Ритър ме снима за спомен. После ме остави за известно време. По-късно ме извлече от мазето до колата си. Сложи ме на задната седалка и потегли.
Докато обясняваше отчаяния си опит да се освободи, Джо трябваше да отвори прозореца за свеж въздух. В противен случай щеше да повърне. В същото време не можеше да е по-впечатлен. На света нямаше по-смела жена от Пени.
— Какъв профил сте съставили на този човек? — попита той.
Фактът, че убиецът с рицина все още е жив, го плашеше до смърт.
— Считаме, че е военен — каза Хана предпазливо.
— Пени се среща с военни по цял ден — изтъкна Джо.
— Мислим, че е обсебен от идеята за приятелския огън. Приел е мисията да отмъсти на тези, които смята за отговорни за стрелбата срещу свои.
— Имаш предвид онези четирима офицери — каза Джо.
— Да — потвърди Хана. — Те са били разследвани и оправдани за участие в инциденти с приятелски огън.
Господи, помисли си той. Всички бяха наежени по този въпрос напоследък. Това никак не помагаше да се стесни списъкът със заподозрените.
— И сега какво? — попита.
Валентино отново погледна в страничния прозорец.
— Ще изследваме доказателствата, които Ритър е оставил след себе си. Да се надяваме, че те ще ни отведат до убиеца с рицина.
Да се надяваме? Тук бе изложена на риск безопасността на Пени. Джо искаше отровителят да бъде хванат още днес.
— Искам тя да бъде защитена, както и Лия. Двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата — настоя той.
— Няма проблеми — обеща Хана с нотка на съчувствие в гласа. — Ще подам молба за охрана, по един за всяка от тях.
Доволен, Джо погледна Пени, надявайки се да я види облекчена, но тя беше задрямала. Наведе се към нея, подлагайки й рамото си като възглавница, на която да се облегне. Тежестта на главата й беше успокоение за него.