Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Не плачи. Недей! Тя усети, че ако се моли и плаче, няма да спечели нищо.
— Не — отговори, като се привдигна. Тя беше просто човек. — Казвам истината. Не знам кой е купил рицина.
— Какво знае ФБР?
Пени се поколеба. Колко преданост дължеше на Бюрото?
— Те мислят, че който е купил рицина, е отговорен за отравянето на четирима военни офицери — и добави: — Дадоха го по новините. Не знам нищо повече от това.
— Ами Ерик Томлинсън?
Тя облиза сухите си устни.
— Какво за него?
— Какво ти каза, когато влезе в къщата ти? Откъде знаеше за това?
— Всичко, което ми каза, беше, че не е убил баща ми.
— Кой го е убил тогава? — по тона му можеше да познае, че й се подиграва.
— Ти — отвърна му с внезапно прозрение.
Раздиращият гняв се надигна у нея неочаквано, прекалено бързо и свирепо, за да го потисне. Надигна се на колене, блъсна се в широките му гърди, отвори уста и ухапа нападателя си с всичка сила.
Мъжът изкрещя от изненада, сграбчи косата й чак до скалпа и силно дръпна главата й назад.
— Шибана кучка! — изкрещя той, запращайки я назад така, че главата й се удари в стената и под превръзката заблещукаха звезди.
Пени падна с препускащо сърце, ужасена, че ще я убие. Какво бе направила? Струваше й много усилие да се контролира, за да не застане в отбранителна позиция. По-добре да се прави на припаднала с надеждата, че ще я остави на мира.
— Кучка! — изръмжа мъжът отново. — Мамка му!
Продължавайки да мърмори, той се отдалечи вероятно за да спре бликналата кръв, чийто вкус тя усещаше в устата си. Преди да излезе през вратата, се чу бръмчене.
На Пени й отне секунда, за да осъзнае, че мобилният му телефон звъни.
— Какво искаш? — попита той.
Възможно най-слабият звук от мъжки глас достигна до ушите на Пени.
— Казах ти, че го държа под контрол.
Този, който се обади, го бе помолил нещо.
— Какво те интересува? — попита похитителят и добави, озадачавайки Пени, като спомена името й. — Пенелопе е. Пенелопе Прайс.
Недоверчивостта на събеседника му беше очевидна, въпреки че тя не можеше да чуе думите му. Каквото и да беше казал, накара похитителя й да се върне до леглото. Потисна инстинкта да се свие на кълбо.
— И какво, ако е? — говореше похитителят.
— … ме, Ритър! — изведнъж дочу гласа на събеседника му.
Пени вече имаше име — Ритър. Защо й звучеше така познато?
— … направи връзката — продължи човекът от другата страна. — Ще трябва да се отървеш от нея.
О, боже! Тя ахна ужасена. Имаше само един начин, по който можеха да се разтълкуват тези думи.
Ритър не чу тихия й стон. Беше прекалено погълнат от спора.
— Мислех, че не искаш да очиствам никого. Защо промени мнението си? — изръмжа в недоумение. — Дължиш ми още десет бона.
Събеседникът му отвърна нещо бесен, но тя не разбра какво.
— Докато не си получа парите — продължи Ритър, — тя ще остане жива. Ако продължиш да ме ядосваш, аз сам ще те предам.
— Бъди проклет, Ритър… ще ти ги изпратя веднага щом мога.
— Чакам — подсмихна се Ритър.
Той се завъртя с гръб към леглото и си тръгна, като затръшна и заключи вратата след себе си.
О, боже… Пени легна на една страна, трепереща от ужас. На похитителя й му бе наредено да я убие. Но защо? Освен ако този, който се беше обадил, не я смяташе за сериозна заплаха. Изведнъж започна да й се гади, което я накара да се надигне и да изплюе горчив жлъчен сок. Стомахът й беше съвсем празен.
Отпусна се назад и сграбчи дюшека, блъскайки главата си, неспособна да повярва. Какво щеше да прави Лия без нея? Ами Джо? Щеше ли някога да разбере колко много бе започнала да го обича?
— Искаш ли още кафе? — попита специален агент Валентино.
— Не, благодаря — отказа Джо.
Двамата агенти от ФБР и Джо бяха седнали около масата у Пени, докато Офелия крачеше от кухнята до хола и обратно. Вини стоеше до стената на кухненския килер и я наблюдаваше загрижено. Отдавна бе минало полунощ.
— Защо изобщо мислим, че похитителят ще се обади? — изстена Лия с подпухнали очи и трепереща брадичка. — Как можем да бъдем сигурни, че няма просто да я убие, както уби Ерик? — На думата «убие» гласът й заглъхна.
Джо изскърца със зъби.
— Ерик е знаел повече от Пени — отбеляза Хана, докато преглеждаше записите от охранителната камера на паркинга. — Тя имаше ограничени правомощия.
В този момент Джо завиждаше на способността на агентите да продължават да мислят трезво в критични моменти. Тя и бдителният й другар се бяха появили на паркинга с екип криминалисти. Те се натрупаха около колата на Пени, иззеха записите от охранителните камери и провериха за потенциални свидетели.