Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Джо свали одеялата от леглото си и осъзна, че това е първият път, когато Пени бе предпочела да спи в неговото легло, в неговата къща.
Зад спуснатите щори яркото небе издаваше, че все още е късен следобед, но и двамата бяха изтощени от събитията предната вечер.
— Скачай — подкани я той, потупвайки възглавницата, докато Феликс се настаняваше в долната част на леглото.
Мърморейки благодарности, Пени се отпусна между чаршафите, облечена в една от неговите тениски, която бе достатъчно дълга да стигне до бедрата й. Докато придърпваше завивките до брадичката си, Джо легна от другата страна, а след това се претърколи до средата, за да я притегли към себе си.
Тя вдигна отбранително ръце.
— Не мога — прошепна тя.
Той я освободи и се отпусна върху възглавниците много разтревожен. След инцидента Пени го държеше на разстояние. Това, заедно със задължителния преглед от лекар го караха да се страхува от най-лошото. Но не се решаваше да попита. Дори да беше изнасилена, за него нищо нямаше да се промени. Искаше само да й помогне да се отърси от спомените.
— Вината не е у теб, Джо — прошепна Пени, както винаги прочела мислите му. — Ще се оправя след ден-два. Просто… в болницата трябваше да ми направят пълен преглед, а… — За негово учудване гласът й пресекна, когато продължи: — Той не ме е изнасилвал или нещо подобно.
— Не е нужно да ми казваш нищо повече — помоли я той, все пак обзет от облекчение. — Исках да те прегръщам, докато осъзнаеш, че си в безопасност и никой повече няма да те нарани.
— О, Джо… — тя повдигна ръка и погали очертанията на устните му.
В същото време брадичката й потрепери и издаде неприятните й мисли.
— Какво? — попита я, обръщайки се настрани, за да я вижда по-добре.
Тя се отдръпна леко от него и го погледна.
— Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, Пен — подкани я отново.
От очите й бавно се стекоха сълзи, всяка от които оставяше рана в сърцето му. Боже, помисли си той, помогни ми да се справя с това, каквото и да е то.
— Беше ме страх, Джо. Знаех само, че този мъж ще ме убие, ако не направя нещо. Не исках да стигам дотук. Просто трябваше да се спася. — Тя започна да ридае и обърна лице към възглавницата, за да го скрие.
Ръцете на Джо я притеглиха в силната си прегръдка и почти я оставиха без дъх.
— Плачи, по дяволите. Нека всичко се излее и никога повече не мисли за това. Ти си направила каквото е трябвало, Пени. Смъртта му е нещастен случай. Нека да изясним това още сега.
— Знам. Просто съм толкова объркана.
Той знаеше, че тя страда от посттравматичен стрес, който винаги идва след ужаса, но все пак измъченото й ридание го караше да се чувства безпомощен. Никога досега не го бе боляло толкова много за друго човешко същество. Би дал всичко, за да освободи съзнанието й от кошмарните спомени за битката й за оцеляване.
За негово облекчение тя прие утехата и притихна в обятията му. Той я прегърна нежно, мърморейки успокоително, докато бурята от емоции отмина.
Галеше гърба й, косата й, докосваше я успокояващо, без намек за страст. Най-сетне усети, че тя се отпусна и потъна в съня, от който се нуждаеше, за да започне процеса на оздравяването й.
На слабата светлина Джо изучаваше бледото й насинено лице. Как бе могъл някога да я смята за нещо по-малко от прелестна? Красотата й идваше отвътре, беше вечна. Спираше дъха му.
Той постави устните си върху челото й и шепнеше думите, които чувстваше с цялото си сърце.
— Обичам те, Пени. По дяволите, обичам те.
Тя спеше. Дори не можеше да го чуе, но така бе по-добре. Пени нито веднъж не бе намекнала за по-дълбоки чувства към него. Тя със сигурност искаше съпруг и семейство, но никога не бе показала, че Джо може да е част от тази картина. Той бе просто съседът, предлагащ една удобна необвързваща връзка. Мъжът, когото бе приела за любовник, за да събуди сексуалността й.
А имаше угризения, че накрая ще разбие сърцето й! Каква ирония беше, че той бе този със сърце, заседнало в гърлото, и с гърди, пълни с чувства, каквито не бе изпитвал преди.
С отчаян стон, Джо затвори очи. Поне времето беше на негова страна. Той трябваше да убеди Пени, че си заслужава да го задържи. По един или друг начин щеше да й докаже, беше достоен за нея, а не беше просто плейбоят от съседната врата.
— Трябва да го правим по-често — възкликна Пени, докато седяха на маса до прозореца в ресторанта. Лия беше точно срещу нея. Зад стъклата река Елизабет проблясваше под сивото небе. Закотвените лодки се люлееха по местата си до кея. Чайките клечаха на дока с нещастен вид заради студеното време. — Винаги ли имаш свободен час за обяд?