Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Тези са спомагателните. Използват се при маневри в атмосферата и при скорости, по-малки от светлинната. — Той набързо провери машините и пултовете. — Като че ли добре са регулирани.
Спуснахме се и той отвори следващата врата, водеща към друга машинна зала. Когато обиколи навсякъде със светлинния лъч, открих, че съм застанал пред най-чудовищните двигатели, които бях виждал някога. Всъщност не бях срещал дори техни бледи подобия. Наистина приличаха по размери на двигатели на боен кораб, но въобще не можах да разпозная от какъв тип са.
С всяка минута Хелър изглеждаше все по-щастлив. Плъзна се надолу и надникна през една врата в дъното на главната машинна зала. Там имаше твърде странни големи метални цилиндри.
— Това са генераторите на теглещите лъчи — каза той. — Едни от най-мощните, които някой е конструирал! С тях закача, каквото е нужно, и го влачи.
Излязохме през страничната врата. Пак освети просторна каюта, но не видях кой знае какво, освен черни петна навсякъде. Що за мръсотия беше напълнила този кораб!
Върнахме се навън точно когато един много, много стар космонавт се смъкна със скърцане на ставите от триколесник. Пазачът, когото Круп повика. Погледна спускащия се по стълбата Хелър и се взря напрегнато в него. Прошепна:
— О, богове!
Хелър полетя и към него, след секунда се потупваха по гърбовете.
— Ати! — възкликна Хелър.
Накрая старецът — да пукна, ако не беше поне на сто и седемдесет — отстъпи крачка назад, изтри сълза от лицето си с опакото на ръката.
— Ох, Джет, момчето ми! Толкова е хубаво да се уверя, че си още жив!
Джет ме представи и старецът каза:
— Аз бях инженерът на Джет по поддръжката на двигателя, когато той установи рекорда си в академията.
Намеси се Круп:
— Джет смята да лети с „Влекач едно“.
Ати се смръзна.
— Джетеро Хелър, не по-зле от мене знаеш защо го зарязаха тук да си гние наволя.
— Знам само, че напълно успешно летях с близнака на този кораб. И работеше чудесно! — обясни Хелър, сякаш се оправдаваше.
— Ами да. Всичко е заради скоростта — тъжно каза Ати. — Джет, нищичко ли не знаеш защо оставиха тук „Влекач едно“?
— Едва ли е станало преди повече от три години.
— Две — поправи го Круп.
— За последен път влизах вътре преди три години и половина, точно след като адмирал Уинс го определи за свой флагмански кораб.
— И още как! — възкликна Круп. — Така удобно се настани, че свят да ти се завие. — Погледна листа, който държеше в ръка. — Похарчи два милиона кредита за специално преоборудване. Спомням си как каза, че всеки друг адмирал на флотилия си разкрасявал флагмана и защо пък трябвало той да се въздържа. Е, не е летял много с този кораб. Но тогава беше готов да слуша съвети не повече, отколкото и ти сега.
Космите по врата ми настръхнаха. А инатът на Хелър ясно се изписа по лицето му. Какво ли се готвеше да ми навлече на главата?
— Какво му има на тоя кораб? — внезапно избълвах аз.
Круп отвърна:
— Опасен е!
И Ати се обърна към мен:
— Вътре не са монтирани обичайните двигатели с изкривяване на пространството. Основните му двигатели са от типа „Бъдеще-минало“.
Помислих, че това е името на фирмата производител.
— Времеви двигатели — вметна Круп. — Проектирани са за междугалактически пътешествия, при които разстоянията наистина са почти безкрайни и затова се налага да боравят направо с времето. Когато ги пришпорваш вътре в галактиката, без да влачат голям товар, те натрупват повече енергия, отколкото могат да изразходват. В голям боен кораб работят съвсем нормално, защото допълнителните му устройства изгарят излишъците, но не и във влекач. И на Джет това му е много добре известно.
Не съм специалист по двигатели. Отбелязах си мислено, че ще трябва да потърся познавач, който обяснява по-разбрано от тези тук. Но единственото, което се въртеше в главата ми, беше колко опасни са двигателите на този влекач, да го „бибип“! Ати направо ме довърши:
— Щом печеният адмирал Уинс научи, че близнакът на „Влекач едно“ гръмнал с целия си екипаж, както си хвъркал без товар и с пълна сила, той на минутката заповяда този кораб да бъде набутан в Мобилизационния резерв и оттогава все си е тук.
— Значи уредихме въпроса — обобщих аз. — Никакъв „Влекач едно“!
— Добре — каза Хелър. — Подгответе документите.
Глава четвърта
Бясно се опитвах да измисля как да спра този луд. Но мозъкът ми отказваше да се напъва! Неговото открито противопоставяне срещу решението ми като че отне ловкото ми умение да налагам волята си. Възражението му беше толкова хладнокръвно и пренебрежението му към моя авторитет толкова непоклатимо, че бих предпочел да измъкне взривострел и да ме гръмне на място.