Планът на нашествениците

— Я да те погледна! Не съм те виждал почти година! — Внезапно ме забеляза. Пак се озъби. — Тоя е къркач, нали?

Чудя се — как ни познават винаги?

Хелър светкавично представи заповедите от Великия съвет. Комодорът ги взе и ме огледа претенциозно с изражение на вишестоящ.

— Няма за какво да му придиряш — каза Хелър. — Комодор Круп, запознайте се с офицер Грис.

Но Круп не ми протегна ръка. Прочете заповедите и чак тогава се отпусна малко.

— Е, добре, какво мога да направя за тебе, Джет?

— Тръгнали сме на обиколка по магазините — отвърна Хелър. — Ще получим ли разрешение да поогледаме тук?

— Ще направим нещо по-добро — каза Круп. — Ще дойда с вас.

Взе шапката си и натъпкано с документи куфарче и веднага излязохме.

Празното допреди малко място сега беше пренаселено. Шестима едри и зловещо ухилени гвардейци от флота стояха около аерокара и опипваха електрическите си кинжали. Моят пилот седеше вдървено на задната седалка, леко пребледнял.

— Всичко е нормално, сержант — махна Круп. — Това е Джетеро Хелър.

Най-високият гвардеец се усмихна успокоено. С една ръка поздрави по устава на Флотската гвардия.

— Но какво правиш тук в компанията на къркачи?

Дишането ми спря.

Ако Хелър кажеше на тези яки зверове, че е бил арестуван и всъщност още се намираше под наблюдение, не се съмнявах, че аз и пилотът ще бъдем незабавно заклани.

— Действам маскиран — отвърна Хелър, без нито едно мускулче на лицето му да трепне.

Незнайно защо, това им се стори изключително забавно.

— Сержант — заповяда Круп, докато се пъхаше на предната седалка, — обадете се на охраната на района и им съобщете, че този аерокар има разрешение да лети над територията.

Хелър излетя, мина над стената и започна да обикаля съвсем бавно и ниско. Бях виждал това място само от голяма височина и често се чудех какво ли имаше тук. Пръснати на може би повече от петдесет квадратни мили, един до друг стърчаха почернелите корпуси на космически кораби, а дългите утринни сенки като че ги умножаваха безкрайно. Имаше високи, имаше къси, имаше дебели, имаше кльощави. Ама че шарения!

Незабавно се лиших и от малкото търпимост, която комодор Круп бе готов да прояви към мен.

— Значи „Мобилизационен резерв на флота“ — заядох се аз. — Повече ми прилича на костница!

Круп ме изпепели с поглед. Отначало не искаше да ми отговаря, но гордостта му надделя.

— Това са кораби, а не отпадъци! Изведени са в състояние „готовност за действие“. Когато корабите станат старомодни, но още са годни за нещо, зачисляват ги в Мобилизационния резерв на флота.

— Не виждам екипажи, въобще няма никого наоколо.

— Има предостатъчно офицери от запаса и пенсионирани космонавти, които можем да призовем за обслужването им  — обясни Круп. — И повярвайте ми, в случай на извънредно положение флотът ще бъде благодарен, че разполага с намиращите се тук кораби.

Хелър реши да смени темата.

— Ей, ами че това е старият „Джуба“! Не знаех, че са се отказали от клас „Петхилядник“!