Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Надеждите ми се увериха, че не държат в ръка нито един коз, и отчаяно хвърлиха картите.
— Напълно приемливо — каза Хелър.
— Ама сигурен ли си, че ще направиш промени в кораба? — попита Круп.
— Абсолютно.
— Добре тогава — съгласи се комодорът и започна да преписва номера и да добавя условия в смъртоносния документ, който прехвърляше „Влекач едно“ от флота във владение на Външното управление. Но преди да поиска електронната ми карта, каза:
— Смятам, че не можете да го вземете още днес. Нямате бордови инженер.
Сред пепелищата на моите надежди не проблясна дори искрица живот. Както очаквах, дъртакът Ати се намеси:
— Ами че на него му трябва някой само да се занимава със спомагателните двигатели. Толкова са прости! Комодор, ако ми освободиш следобеда, ще му помогна. — Той се засмя дрезгаво. — Стига да не ме моли да се бъзикам с „Бъдеще-минало“, ставам му главен инженер! Е, само за днес, де.
Превъзходно съм обучен да прикривам чувствата си. Бях убеден, че не съм показал и намек за бушуващата буря в главата ми. Затова не можах да си обясня прокрадналото се в гласа на Ати лукавство, когато се обърна към мен и каза:
— Имам жена, деца, внуци и правнуци, но съм твърде млад да умирам, както дърпам лостовете на онези времеви двигатели!
Идиотска реплика. И ми се стори, че я намира за много смешна. Той веднага изчезна нанякъде да краде резервни горивни цилиндри от някой стоящ наблизо кораб.
Наложи се Круп да ме побутне два пъти с лакът, за да се размърдам. Протегна ми попълнените документи. С предчувствието, че със собствения си подпис утвърждавам своята смъртна присъда, притиснах картата си към документа.
В този миг „Влекач едно“ стана експедиционният кораб на „Мисия Земя“! И нямаше как да се възпротивя срещу това. Нищо. Засега.
Глава пета
Хелър вече беше отишъл при моя аерокар. А пилотът ми май добре си беше похапнал от запасите на задната седалка. Гледаше Хелър с напрегнато внимание, докато бойният инженер му даваше някакви подробни наставления. Но какво ли му казваше? Изглежда нещо оставаше неясно за него, защото Хелър взе бележниче, написа набързо инструкции, откъсна листчето и го даде на пилота. Смятах да прекратя това вероятно нарушение на правилата за секретност, но преди да стигна до тях, Хелър добави и пари към бележката. И моят пилот, без дори да ми поиска разрешение, излетя. Така значи. По-късно щях да го опека на шиш за това.
Комодорът яхна триколесника на стария пазач. Хелър отиде до него, стиснаха си ръцете и аз успях да чуя последните прощални думи на Круп:
— …стига да знаеш какво правиш. И помни, че обеща да оправиш кораба. Е, може и да не се видим повече, но ти желая успех.
Потреперах. Круп дръпна триколесника на безопасно разстояние и зачака нашето излитане.
Хелър ме подгони към кораба, както се прибира отдалечило се от пасището говедо. Изтика ме нагоре по стълбата и ме вкара в пилотската кабина. Все още разполагахме само с неговото фенерче, в светлинния лъч пълният с прашинки въздух приличаше на мътна вода. В залата на спомагателните двигатели под нас чувах трясъци и псувните на стария Ати. Май имаше големи затруднения и ги отстраняваше с доста тежък чук.
В кабината се намираха две антигравитационни пилотски кресла. Хелър меко ме бутна в едното. Прахът изригна като гейзер.
— Виж какво, това е мястото на звездния навигатор, но засега няма да хвъркаме между звездите. Аз ще седна ей там, при пулта за местно маневриране. Нямаме време да отваряме обзорните люкове, а екраните за наблюдение са около моето място, но дори и нищо да не видиш, няма от какво да се тревожиш.
Опаса ме с предпазните ремъци и щракна ключалките. Разкашлях се и се опитах да седна по-удобно, но той ме притисна обратно на мястото ми.
— Така, това е влекач — започна да ми обяснява, когато свърши с ремъците. — А влекачите са най-бързо маневриращите кораби. Не си вдигай главата от тези възглавници или ще си счупиш врата от ускорението. Докато мигнеш, влекачът може да се придвижи настрани, нагоре, надолу, обратно и пак напред. Това е необходимо, за да се промъква между бойните кораби. Ето защо не си вдигай главата! Дори само със спомагателните двигатели ускорението може да се окаже смъртоносно. Разбра ли ме?
Всичко, което разбирах, бе, че почти смъртоносно се задавих от кълбящия се прах.
И щом толкова се грижеше да ме опакова, защо самият той седна небрежно на ръба на своето кресло?
Грохотът в машинната зала не преставаше. Дъртакът викна:
— Имаш ли вече енергия при тебе?
Хелър прекара пръст по дълга линия превключватели, както музикант опитва клавишите на инструмента си.