Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Трябва да си намерим кораб за мисията — поясни Хелър. — Огледай ги.
Проклинах правилата за секретност, които ми забраняваха да му кажа, че трябва просто да се качим в поредния заминаващ товарен кораб.
— Колко голям кораб могат да поемат вашите хангари на Блито-3? — попита небрежно люлеещият се Хелър.
Избълвах отговора като робот:
— Стигат за пет товарни и два-три бойни кораба.
— Значи ще поберат и голям кораб — заключи той.
Местеше погледа си по пръснатите навсякъде приземени космически кораби на апарата. От тази изгодна гледна точка почти нито един не оставаше скрит.
— Премести ни надясно! — извика Хелър към кабинката, която сега се намираше точно зад нас.
Куката се заклати вледеняващо. Хелър надничаше към няколко силуета, които още не беше разгледал.
— Товарни. Пътнически транспортьори. Старомодни бойни модели. — Обърна се към мен: — Откъде събира апаратът тези бракми? От разпродажби трета ръка ли?
— Това не ти е флотът — успях да отвърна аз.
— Това — натърти Хелър — можеше и да не ми го казваш. Ще трябва още да помисля.
Ама не можеш ли да си мислиш на твърда земя! — безмълвно се примолих аз. Куката не спираше да се клати. А Хелър явно възнамеряваше да си виси на несигурната опора и да мисли. Отчаях се.
— Наредено е да се качим в товарен кораб.
— Не, не и не! — отсече Хелър. — Да се влачим шест седмици! А и там няма да разполагаме с кораб за осъществяване на мисията. Смятам да те убедя.
Убеди ме вече — изсъсках мислено. Прави каквото щеш, само ме спусни долу. А той си висеше и мъдруваше.
— Всичко тук е само купчина отпадъци — продължи на глас. — Не стават за нищо. И товарен кораб не ни върши работа. Не се съмнявам в твоето съгласие, че ни е необходим подходящ кораб за мисията.
Ръката ми се потеше така, че започна да се плъзга вътре в ръкавицата. Другата ми ръка вече изтърва куката! Изпищях.
— Да, да! Трябва ни добър кораб. Съгласен съм!
Хелър се обърна и махна на оператора зад нас с дланта надолу.
Полетяхме към пода. Въжетата скърцаха оглушително. Изминахме петстотинте фута толкова бързо, че кракът ми загуби опора.
Стоманата се стовари с дрънчене върху бетона. Хелър слезе още преди това и застана неподвижно и съсредоточено. Аз се отдалечих от куката и безсилно се смъкнах на пода. Нямаше как да накарам краката си да направят нито крачка.
Хелър като че не ме забелязваше. Търсеше нещо из хангара, накрая се взря в обширно празно пространство.
— Аха! — възкликна, после гласът му пронизително полетя към кабинката на краниста. — Благодаря ви за добрата работа, майсторе! — Операторът му махна. — Хайде — подкани ме и тръгна, без да се бави.
В името на Ада, какво ставаше тук? Събрах воля да стана и се загледах в гърба на Хелър. Какви щуротии забъркваше? Напрегнато се мъчех да измисля как да си върна контрола над него. Направо усещах как главата ми сама ляга на дръвника. Моят затворник щъкаше напред-назад като някаква знаменитост, без да разполагам дори с един страж за охрана. Можеше да му хрумне да ходи къде ли не! Но пък моите идеи се бяха скрили някъде. Въобще не успявах да разбера какво е намислил Хелър. Ако Ломбар дочуеше дори намек какво става…
Безпомощен и съсипан, последвах Хелър към аерокара.
Глава трета
Пак излетяхме. Още беше рано и въздушното движение между градовете беше слабо. Слънцето висеше ниско в небето и дългите сенки приличаха на протегнати черни пръсти. Нямах представа накъде сме се запътили.
— Добре ли е заредено това малко чудо? — викна Хелър към моя пилот.
— Можем да си хвъркаме навсякъде, само да не е Клубът на имперските офицери — отвърна пилотът.
Завъртях глава укорително. Хелър не биваше да научи за онова произшествие. Неговото влияние наистина беше разрушително за дисциплината — пилотът си отвори кутийка искряща вода и се зазяпа навън.
— Върни ми ръкавицата — каза ми Хелър.
Подадох му я. Канеше се да я пъхне в джоба си, но усети, че е мокра.
Бяхме набрали височина двадесет хиляди фута и той пришпорваше возилото с петстотин мили в час. Дори и толкова високо срещахме други машини, макар и нарядко. А той пусна лоста и го подпря с коляно! Обърна ръкавицата наопаки, издуха я, извади кърпата си и я подсуши. — Доста съм ти опънал нервите — каза ми с утешаващ тон. — Но все забравям, че не си свикнал с някои неща.
Изтегли ръкавицата, издуха я и отвън и чак тогава я сложи в джоба си заедно с кърпата.
— Виж сега, Солтан, няма за какво да се тревожиш. Ще си намерим нещо добро и сигурно, с което да пътуваме.