Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Проследих погледа му. Видях черно чудовище с невероятни размери, но вече покрито с прах. Приличаше на някое от зданията в Търговския град. Нямах време да му се възхищавам. Хелър мина над него и едва не докосна стърчащите антени.
Редица след редица кораби, неизброими хиляди. Обикаляхме, а Хелър оглеждаше и оценяваше. Щеше ми се да отделя повече внимание на самото летене.
— Ако споделиш с мен какво ти е нужно — обърна се към него Круп, — може би ще успея да ти помогна. Що за задача си получил?
Като знаех какво беше обучението му, очаквах на момента да избълва всички тайни. Но той само каза:
— Доста чудновата е. Ще потърся още малко.
Бяхме стигнали до стената в най-далечния край.
— Солтан, виждаш ли онова престаряло бебче в ъгъла?
Е, това си беше чудовище на чудовищата. Сякаш беше слепено от безредно нахвърляни кубове, но купчината се извисяваше като малка планина. Не бях виждал толкова овехтял кораб.
— Това — обясни ми Хелър — е „Небесен юмрук“. В момента виждаш последния от някогашните междугалактични бойни кораби. Участвал е в нападението срещу Волтар, служил е като преселнически транспорт. Възрастта му е сто двадесет и пет хиляди години. Досега май е потънал поне тридесетина фута надолу.
— Но нали току-що чух, че всички тези кораби били готови за действие — ехидно напомних аз.
Круп ми се озъби присмехулно.
— Още си има оригиналните времеви двигатели, които направили възможно междугалактичното преселение. Когато изучават видовете двигатели, кадетите от академията идват и тук.
— Този предмет ми беше от трудните — кротко отвърнах аз.
Вече си спомних, че уреждаха такива обиколки. Но аз все трябваше да марширувам за наказание, когато другите тръгваха. Оглушителният вик на Хелър ме изтръгна от спомените.
— Ето го! Ето го! Ето го! Ох, сладкият ми той!
— Какво? — сепна се Круп. — Къде?
— Там! Там! — викаше Хелър и докато го показваше, насочи аерокара за кацане.
— О, не! — изпъшка Круп. — Прекалено си ми скъп, моето момче, не ти е нужно това!
Най-накрая бях принуден да повярвам, че са се вторачили точно в този кораб.
Беше пигмей сред околните великани, най-грозното и прашно нещо, което можех да си представя. Стоеше изправен на опашката си. Изглеждаше ми като обезглавена старица с протегнати встрани ръце, а черната й рокля докосва земята. Висок не повече от сто и десет фута, той беше отблъскващо тлъст. А около него привличаха погледа изящни кораби с плавни линии — кръстосвачи, патрулни прехващачи, до един за предпочитане пред този гнусен дребен дебелак.
Хелър за миг се озова до него и изпаднал в екстаз, галеше бронята му.
— Миличкият ми! — говореше му той. — Чудният ми красавец!
И настоятелно подканяше с жестове Круп да извади кодовите карти и да отвори входния люк. Комодорът тъжно клатеше глава. Застанах до Хелър и огледах безобразното туловище.
— Това пък какво е?
— О, нима не виждаш? — учуди се той. — Та това е „Влекач едно“! Беше флагмански кораб на секцията влекачи.
Подскачаше от възбуда като хлапе, получило за рождения си ден най-скъпия на сърцето му подарък. Най-сетне забеляза изражението на лицето ми.
— Солтан, та той целият се състои от двигатели! Нищо друго освен двигатели! Като всеки влекач притежава двигателите на най-мощните бойни кораби. Той е най-бързото чудо в тази Вселена!
Охо, казах си, пак дотук опряхме. Скорост. Напипах ти слабото място, господин шампион Хелър. Скорост!
Той още си мислеше, че малко ми трябва, за да разбера.
— Нали си виждал онези влекачи по магистралите, които теглят по половин дузина ремаркета? Ако отделиш машината и я подкараш без товар, ще разполагаш с най-бързото наземно возило. Същото е и с космическите влекачи. Те са само двигатели на бойни кораби с корпус около тях. Страхотно бързи са! Комодор, отворете люка! Нека сам се убеди!
— Струва ми се, че познаваш пазача на този сектор, Джет — каза Круп.
Натисна няколко бутона на малко преносимо табло, сигнализирайки къде се намираме. После се покатери по подвижната стълба, за да отвори люка.
Прах! Прах и мрак. Хелър изкачи високата стълба и хлътна вътре като мълния, а влачеше и мен след себе си. Първо слязохме долу. Смътно различих голяма офицерска каюта, множество ръчки и шини, всички покрити с черна кора и ужасни наглед. Имаше няколко отделни стаи. Тръгнахме нагоре по кръстосващите се стълбички, които служеха и при вертикално, и при хоризонтално положение на кораба. Прах! Влязохме в пилотска кабина, претъпкана с уреди за управление, от тавана до пода покрити с мръсотия.
Хелър най-после се сети да включи фенерче. Очевидно в системите на кораба нямаше напрежение. Отвори някаква врата и се озовахме в малка машинна зала, където бяха разположени най-обикновени двигатели.