Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Хелър добави:
— Извинявайте, как се казвате?
Шефът на хангара изръмжа:
— Стайп се казвам! И ще…
Хелър му протегна ръка. Другият я хвана, може би с намерение да приложи старата хватка — дърпаш към себе си и забиваш юмрук в корема. Но внезапно се вцепени. Пусна ръката на Хелър и сведе поглед към дланта си, в която просветваше златиста хартия.
Твърде особено изражение се изписа по лицето на Стайп. Вдигна ръка към очите си, за да види колко кредита държи. И ако може да се каже, че човек е способен да сияе, това беше именно Стайп!
— Ей, ще са ти нужни свръзки за подаване на вода, после канализация, енергия и разни такива. Значи казваш група за почистване? Добре, приятел, не сме се сещали досега, ама ей сега ще ти спретна групичка!
И той се втурна нанякъде, лаейки гръмко заповеди на техниците и работниците около себе си.
Моят пилот влезе, препъвайки се, носеше пакети и кутии.
— Ето ги, офицер Хелър. Материали за почистване от флота. Сегичка ще отида да взема и парцалите! — Той се освободи от товара си и затича към аерокара.
Старият Ати стоеше настрана и наблюдаваше внезапната суматоха, толкова необичайна за апарата. Накрая отиде при Хелър, който му благодари и го прегърна. Старецът тръгна към мен.
— Както разбирам, ще отиваш някъде с Джет, та искам нещо да ти кажа. Джет е чудно момче. Всички го обичат. Ама си е малко луд, така да знаеш. Все тая скорост, като ядене и пиене му е. Честичко си мисля за него, нали разбираш, какво толкова има да прави един пазач. Хиля се, като се сетя какви ги е вършил, ама все се тревожа по малко. Остарявам, да ти кажа. Боде ме нещо отвътре, че няма да видя Джет. Тоя „Влекач едно“ си е истински убиец.
Впи влажните си старчески очи в мен и при всяка дума те светваха зловещо.
— Гледай да го озаптяваш. Накарай го да не надува до дупка тия двигатели. Постарай се да не гръмне с „Влекач едно“. Щото, да ти кажа, офицер Грис — видях ти името на документите и знам, че си от къркачите, — ако стане нещо с Джетеро Хелър и ти си виновен, мнозина измежду нас ще те търсят да те пречукат, офицер Грис.
Беше толкова нелогично! Толкова несправедливо! Нали аз се опитах да попреча на Хелър, когато реши, че му трябва точно този кораб! Старият космонавт сигурно изкуфяваше и умът му не работеше на пълни обороти, но нямаше как да сбъркам заплахата в гласа му. Нима инстинктивно ме бе разпознал като враг на Хелър?
Припряно набутах Ати в аерокара и заповядах на пилота да го закара до Мобилизационния резерв на флота. И се молех да не научи някога, да не се досети какво трябваше да се случи на Хелър. Гледах как си отива.
И за кой ли път ми прилоша.
Глава шеста
Трябваше да се вслушам в подозренията си. Единственото ми извинение е, че малко се обърках и замаях от всички случки през първата половина на деня. Спомням си как все поглеждах часовника си и все се изненадвах, че е още рано.
Но Хелър никак не беше замаян. Бързите му движения показваха твърда решимост, успяваше да контролира и подтиква нещата без грешка.
Видях го да отива при капитана от охраната на хангара. Пак имаше парично ръкостискане и внезапно страхопочитание в очите на капитана.
— Да, сър! — каза началникът на охраната, като пъхаше златистата хартийка в джоба на туниката си. — Да поставим стражи и да сме сигурни, че абсолютно нищо няма да бъде откраднато от този кораб. Ще бъде изпълнено, сър! — И той се втурна да дава указания на стражите.
През това време бясно търчащият напред-назад шеф на хангара събра пъстра тълпа от механици, товарачи и всякакви типове с неясни длъжности и ги назначи за група по почистването. Моят пилот застана до купчината пакети и кутии, раздаваше парцали и материали за чистене на работниците, а те се вмъкваха в кораба.
Хелър с помощта на един техник вкарваше вакуумни тръби в широко отворените люкове на „Влекач едно“. Друга група монтираше водопроводните, канализационните и енергийните свръзки, които се използват при ремонт на кораба.
Толкова много тела се стрелкаха във всички посоки и правеха какво ли не, че ми се завъртя главата. И за капак на всичко изведнъж един голям камион с рев се напъха в хангара. Моят пилот се понесе към кабината на шофьора, а отзад изскочиха неколцина работници и започнаха да разтоварват.
Търговски камион ли? Да, при това с големи рекламни надписи отстрани:
„Пийте «Тап» за Върховно Наслаждение!“
Но защо „Тап“? Това беше мека напитка и се предполагаше, че работниците много си падат по нея. Хората от камиона намериха дълго парче броня от кораб и го разположиха върху две подпори, за да стане нещо като импровизиран тезгях. После свалиха от камиона множество кашони с кутийки в тях и ги наредиха по дължината на новопоявилия се бар. Спомних си, че в рекламите фирмата за производство на „Тап“ предлагаше да осигури „всичко необходимо за приятния пикник“. И наистина поставиха наоколо и разни стойки с безвкусно ярки флагчета. Накрая скочиха обратно в камиона и си заминаха.