Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Димби спря в началото на полянката и направи знак с пръст за тишина. На полянката някой говореше. Операторът и режисьорът се спогледаха, Мокси вече търсеше начин да се обърне и да изчезне, но разговорът на полянката го заинтригува.
— Ами, добре е да се върнем… Обикновено стоим тук.
— Понеже винаги се връщаме тук. Колкото и да се разхождаме. Тук е много приятно.
— Що за глупости!… Защо да се връщаме при Чудовището?
— Шшшт!
— Млъкни!
— Мокси, разбери, че ако на теб не ти се връща, на мен ми се връща много!
— Боже мой, Димби, какво ще правим при Чудовището?
— Аа, Мокси, никой не ти дава право да наричаш онова добро нещо там Чудовище!
И така нататък, до паническото бягство на тримата от полянката.
Представителите на телевизията бяха разбрали, че някой е включил магнетофона за възпроизвеждане. На лентата бе отпечатан ценен запис, не само птичи песни, а на финала ги порази гласът на самия Лиско, който разговаряше с някакъв си Чими.
Режисьорът изтича напред, прегърна магнетофона и го целуна с благодарност.
— Лиско! — извика високо той. — Чу ли?,.. Това беше Лиско!…
— Разбрах! — отвърна операторът, който просто чувствуваше, че го тресе, и с треперещи ръце откопчаваше калъфа на камерата. — Успяхме, Ванка, успяхме!… Вече стана интересно.
— Тук са, Викторе! — потупваше магнетофона режисьорът. — Запечатани!
Той искаше да прегърне и колегата си, и тримата водачи по пътеката, но се въздържа, пазеше сили за най-главното.
— Ей, чичовци, какво е това, което говори с нашите гласове? — запита Димби.
— И все глупости! — рече Домби.
— И най-много с моя глас — учуди се Мокси.
— Магнетофон!
— А не питон?
— Какво? — усмихна се операторът.
— Казвате, че това е магнетофон, а не питон, така ли?
— Да.
— Ясно! — отсече Мокси. — Магнепитон!
— С него се записват гласовете и музиката — поясни режисьорът.
— А това е камера — поясни операторът. — За снимане.
— А вие? — поиска да знае Мокси.
— Какво ние?
— Какво сте?
— А, ние сме от телевизията?
— Другарят е режисьор, а аз — оператор. Той се казва Иван, а аз Виктор.
Димби, Домби и Мокси помислиха малко и казаха едновременно:
— Чак от телевизията! Не може да бъде!
— Де да знаеш, Домби — рече Мокси. — Може да са и от телевизията. Както ги гледам…
— Какво както ни гледаш?… — запита усмихнато операторът.
— Па може! — отсече Мокси. — Всичко става!…
Служителите на телевизията се засмяха.
— И за какво сте дошли? — запита Димби.
— По работа — отвърна режисьорът.
— Интервю — поясни операторът.
— Аха! — каза Димби.
— Аха, аха! — каза Домби.
— Уха! — каза Мокси. — Какво ли няма по света… Нали така?
— Да — съгласи се операторът. — Ще взимаме интервю.
— Ами то от нас само взимат — забеляза Мокси. — Никой нищо не ни дава.
— Ще вземем интервю главно от Лиско — поясни режисьорът. — Напоследък за него се говори доста. Искаме да го снемем и да го покажем на децата.
— Лиско?
— По телевизията?
— Да… Ще му зададем няколко въпроса.
— Да разкаже някой от подвизите си — поясни операторът.
— Но щом казвате, че е изяден…
Режисьорът погледна към тях изкриво и с насмешка.
— Море! — отсече Мокси.
— Моля?
— Ако това е магнетофон, а не питон, не ще да е изяден — поясни Мокси.
— Навярно си е още цял — добави Димби.
— Добре де, тогава какво чакате? — запита режисьорът.
— Не знам — отвърна Мокси.
— Ами доведете го!
— И ще го фотографирате?
— Да.
— Ей, този Лиско!… Ами нас?
— И вас, разбира се!… Може ли Лиско без вас?
— То се знае, че не може — отвърна Мокси. — Какво е Лиско без нас.
— Чичко режисьор, и мен ли ще покажете? — поиска да знае Домби.
— Да, Домби!… И Димби, и Мокси!…
— Лелей, този знае имената ни наизуст! — учуди се Мокси.
— Чичко режисьор, този… Лиско, много ли е важен?
— Много, Домби… Повече, отколкото предполагаш.
— Дори повече — намеси се операторът.
— А знаете ли, че аз съм първият му приятел, магарето Мокси?
— Всичко знаем.
— Значи — поиска да се увери изцяло Димби — същият този Лиско, дето го виждаме всеки ден и ни докарва беди, който… Нашият Лиско?
— Да!
— Дето ни излага на смъртни опасности? — запита Домби.
— Да.
— Чичко, той е бил в гнездото на орела Каменар.