Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Аз пък съм Хонт от Сарклаш.
— Къде се намира тази територия?
— Допреди половин час можех да ви я покажа, но вече притъмня. Това е една планина в Личсторм.
— Там ли се връщаш?
— Да — потвърди летецът.
— За колко време ще стигнем до нея с кораба?
— За два-три часа.
— Ще се поберем ли и тримата?
— А, и вие ли сте за Личсторм? — учуди се Хонт. — За какво ви е да ходите там?
— Да разгледаме страната — очите на Маскул проблясваха лукаво. — Но нека преди това се навечеряме. Не си спомням днес да съм слагал залък в уста. Ти си бил явно на лов и сигурно няма да ни липсва храна.
— А на теб явно не ти липсва наглост — погледна го захилено Хонт. — Ама и аз съм си такъв и затуй ми харесват подобни хора. Приятелят ти май ще си остане гладен, но няма да си поиска ядене от непознат. Съвсем на сащисана жаба, измъкната от тъмна дупка, ми прилича.
Маскул докосна ръката на Корпанг да не възразява.
— Къде ловува, Хонт? — поинтересува се той.
— В Матерпле. Лош късмет обаче — улучих с копието Само това степно конче, дето лежи там.
— Ти кажи кой живее в Личсторм?
— Има там мъже, има и жени. Но не и мъже-жени като теб.
— Какво наричаш мъже-жени?
— Човеци със смесен пол като теб. В Личсторм половете са чисти.
— Винаги съм се възприемал като мъж.
— Може, но трябва да се провери мразиш ли жените и дали се страхуваш от тях?
— Защо, теб да не би да те е страх?
— В Личсторм всичко е различно… — изкиска се Хонт, та чак си показа зъбите. — Значи туристи, а?
— Признавам, че след думите ти съм любопитен да видя жените там.
— Ще ви запозная със Сюленбод.
След като подхвърли тая фраза, той помълча и ненадейно избухна в мощен басов смях, от който гръдният му кош се затресе.
— Сподели шегата с нас — рече Маскул.
— А, ще я разберете по-късно.
— Ако се будалкаш с мен, няма да се церемоня много-много с теб.
Хонт отново се закикоти.
— Сюленбод ще ми бъде задължена. Дори да не я навестявам толкова често, колкото й се иска, винаги се радвам да й услужа… Добре, можете да се качвате на кораба.
Маскул потърка нос, двоумейки се:
— Защо се ненавиждат помежду си половете в твоята страна — защото страстите там са по-слаби или по-силни?
— На други места може и да има нежни чувства, в Личсторм обаче цари само жестоката страст.
— Какво означава „жестока страст“?
— При нас мъжете търсят у жената не насладата, а болката.
— Искам да го видя, пък после нека умра.
— Да — с подигравателен тон потвърди Хонт, — ще е жалко да стигнете до Личсторм и да изпуснете подобен шанс.
Сега вече Корпанг дръпна Маскул за ръката.
— Това пътешествие ще свърши лошо — предупреди той.
— Защо?
— Тръгна, защото допреди малко гонеше Муспел, а сега търсиш жени.
— Остави ме — рече Маскул. — Остави всичко на късмета ми. Как пристигна това корабче дотук? — обърна се той към Хонт.
— Какво си хортувате за Муспел? — наостри слух Хонт.
Корпанг го стисна грубо за рамото и го погледна право в очите.
— Какво знаеш за Муспел? — изръмжа той.
— Не много. Само нещичко. Като седнем за вечеря, ме питай. Време е вече да тръгваме. Да ти кажа, преминаването над планините през нощта не е детска игра.
— Няма да забравя — натърти Корпанг.
— Да се качваме ли? — извика Маскул, поглеждайки към корабчето.
— По-кротко, друже. Направен е само от камъш и кожа.
— Трябва най-напред да ме осветлиш по какъв начин съумява да преодолее законите на гравитацията.
— Да ви подшушна една малка тайна — каза насмешливо Хонт. — Всички закони са за жените. Истинският мъж е закононарушител и престъпник.
— Не разбирам…
— Огромната маса на земята непрекъснато ражда женски елементи, а мъжките части от скалите и от живите организми също така непрекъснато се опитват да ги достигнат. Ето какво е гравитацията.
— Как успяваш да летиш с кораба?
— Двата ми мъжки камъка свършват цялата работа. Под корпуса му е единият и го пази да не се разбие на земята другият е на кила и го варди от твърди предмети отзад. Единствената част от кораба, която земята привлича, е каютата, върху която не падат лъчите на мъжките камъни. Така че каютата определя направлението на кораба.
— Що за чудо са тези „мъжки камъни“?
— Ами те наистина са мъжки — рече Хонт. — В тях няма нищо женско; постоянно изхвърлят мъжки искри, които поглъщат женските елементи, издигащи се от земята. Не остава нито една женска искрица, която да привлича мъжките съставни части на корпуса, и той преодолява силата на тежестта.