Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Само в предната част на самолета имаше седалки — задната беше товарно отделение. Мърсър и Аника седяха в дъното. Отпред бяха Марти и Ингрид. Айра беше зад тях и изглеждаше тъжен, очевидно пренесен в друго време и място. Останалите пътници или гледаха през квадратните прозорци, или четяха книги.
— Моля те, Аника — тихо каза Мърсър. — Мисля, че трябва да споделим онова, което знаем, за да разберем кой уби Игор и защо.
Той вече предполагаше, че има връзка между убийствата на Булгарин и Ото Шрьодер.
Аника го погледна в очите, търсейки силата, която се надяваше, че Мърсър притежава, защото нейната се бе изчерпала. Кръгът се бе затворил твърде бързо. Фактът, че чу гласа на убиеца на Шрьодер, прогони желанието й да търси справедливост. Аника искаше да избяга от всичко това, да отиде във Виена и да бъде с дядо си.
— Не бях чувал за Ото Шрьодер, докато не отворих пратката от Германия — добави Мърсър, без да откъсва поглед от нея. — Преди да напусна Щатите, по електронната поща ме предупредиха, че ще ми изпратят нещо. Нямах представа какво. И още нямам, защото дневникът, който Шрьодер ми изпрати, е написан на немски.
— Не си го прочел? — Въпросът беше безпристрастен и не издаде нищо.
— Немските думи, които знам, са или свързани с храна, или са неприлични.
— Какво ти каза онзи човек, докато се качваше в самолета? — В гласа й изведнъж прозвуча настойчивост. Тя предчувстваше, че моментът не е подходящ да сравняват информацията си. Поне засега. Имаше един по-неотложен въпрос. В базата вече имаше двама убийци и Аника започваше да съзира конспирация в цялата история.
— Каза ми, че името му е Гюнтер Рат, и ни пожела приятно пътуване.
— Нямаме време да разсъждаваме защо, къде и какво миналата седмица той ме простреля в крака и ръководи изтезаването на Ото Шрьодер, с когото трябваше да Разговарям по молба на дядо ми. Преди да умре, Шрьодер спомена името ти и каза, че можеш да помогнеш. Не може да е случайност, че ти, аз и Рат сме на едно и също място по едно и също време. Манипулират ни.
— Рат разбра ли, че Шрьодер ще ми изпрати нещо?
— Не. Някакви снайперисти го прогониха. Очите на Мърсър се отвориха широко.
— Напомни ми някой ден да те помоля да ми разкажеш цялата история. Рат вероятно не те е познал, защото всички изглеждаме еднакви с грейките и анораците. Но ти продължаваш да мислиш, че той е заплаха.
— Не си ли съгласен?
Мърсър споделяше мнението й, но не знаеше доколко непосредствена е заплахата. Не беше трудно да се досети, че Рат действа заедно с убиеца на Игор Булгарин. Грета Шмид? Може би. Но в момента това не беше важно. Мърсър знаеше, че първата грижа на убийците ще бъде да прикрият следите от престъплението си. Вещественото доказателство — трупът на Игор Булгарин — лежеше неохранявано в базата. А единствените двама души, които знаеха, че руснакът е убит, бяха в самолета. Ако в хладилната лаборатория избухнеше пожар и самолетът катастрофираше, нямаше да остане нищо, което да уличи убийците.
Мърсър не бе забравил, че Гюнтер Рат беше в самолета, докато пилотите уринираха в снега. И после си спомни, че Рат спомена Елизебет Розмундер. Той разкопча предпазния си колан и хукна към пилотската кабина. Ако внезапното му предчувствие беше погрешно, тогава всичко щеше да бъде наред, но ако се окажеше вярно…
На стената на пилотската кабина бе залепен кафяв плик. Мърсър го разкъса с треперещи ръце и извади съдържанието. Снимки. Първата беше на Стефансон, сина на госпожа Розмундер, преди злополучното му пътуване до Гренландия, а втората — направената от медицинската сестра малко преди смъртта му. Мърсър сви юмрук, когато видя третата. Дупката от куршум на челото на възрастната жена приличаше на причудливо трето око.
Гневът се зароди дълбоко в душата му и за миг изпълни всяко мускулно влакно и нерв в тялото му. Той се разтрепери и допусна яростта да го обземе като вътрешен огън, чакайки мига, когато гневът се превръща в омраза. И това стана. Нефокусираната ярост беше разяждаща и безполезна, но омразата беше оръжие, което можеше да контролира. Способността да го овладее беше дарба, която позволяваше да се изправи пред множество несправедливи и възмутителни неща, без да съсипва душата си.
Мърсър огледа пътниците и осъзна, че отговаря за тези хора. Щеше да отмъсти за убийството на госпожа Розмундер веднага щом се увери, че те са в безопасност.
Вратата на пилотската кабина беше отворена. Тъмният океан долу бе осеян с айсберги и изглеждаше смъртоносен. Пилотите бяха млади исландци, облечени в хубави кожени якета.
— Свързахте ли се с някого по радиото? — попита Мърсър. Гласът му беше спокоен въпреки гнева, който изпитваше. Ако комуникациите бяха прекъснати, щеше да е сигурен, че това е работа на Рат.