Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Само духовете знаят това — Кара спря на най-долното стъпало и изви глава встрани. — Какво искаш да кажеш? Че отвъд тези земи има други? Други езера? — Тя завъртя Агиела около китката си. — Някъде там, отвъд?
Ричард разпери длани.
— Не знам. Но знам, че на юг се намира Старият свят.
Райна скръсти ръце.
— На юг има само пустош.
Ричард тръгна през огромната зала.
— В тази пустош беше заключено едно място, наречено Долината на изгубените. През нея, от океан до океан, се издигаше стена от кули, наречени Кулите на вечната смърт. Те са били построени преди три хиляди години от магьосници с невъобразима мощ. Заклинанията около тях възпрепятстваха преминаването през Долината през последните три хиляди години. Поради тази причина днес никой не помни Стария свят.
Кара го погледна скептично. Токовете на ботушите й отекваха в празната зала.
— Тогава ти откъде знаеш всичко това?
— Бях там, в Стария свят, в Двореца на пророците, който се намира в един голям град, наречен Танимура.
— Нима? — попита Райна.
Ричард кимна. Райна прибави към гримасата на Кара и своето намръщено лице.
— И щом никой не може да преминава през Долината, ти как успя?
— Дълга история. Преведоха ме онези жени, Сестрите на светлината. Някои хора могат да прекосяват Долината, защото притежават дарбата. Но само при условие че тя не е достатъчно развита, за да предизвика унищожителната сила на заклинанията. Никой друг не може да мине отвъд. Старият и Новият свят бяха разделени един от друг цели три хиляди години. Разделяха ги Кулите и техните заклинания. Но нещата се промениха. Стената от кули вече не съществува. Двата свята не са разделени и това излага хората в Новия свят на опасност. Императорският орден идва от Стария свят. Пътят е дълъг, но те все някога ще го изминат и ще дойдат тук. И ние трябва да сме подготвени.
Кара го изгледа подозрително.
— И щом като тази стена си е била на мястото три хиляди години, как стана така, че вече не е?
Ричард се покашля. Те го следваха към подиума.
— Ами, смея да твърдя, че заслугата е моя. Унищожих заклинанията около Кулите. Те вече не са страшни. Пустошта отново се превърна в зеления рай, който някога е била.
Двете жени го изгледаха, без да кажат нищо. Кара се наведе през него и каза на Райна:
— А твърди, че не знаел как да използва магията си.
Райна отмести поглед към Ричард.
— Значи искаш да кажеш, че причината за тази война си ти. Че тя е станала възможна заради теб.
— Не. Вижте, това е дълга история. — Ричард отметна кичур коса от челото си. — Още преди да падне стената, Императорският орден беше започнал да печели съюзници в Новия свят, войната практически бе факт. Ебинисия падна преди срутването на стената. Но сега, когато вече няма препятствие между двата свята, Императорският орден може да се движи необезпокояван. Не ги подценявайте. Те използват магьосници и чародейки. Искат да унищожат магията.
— Искат го и въпреки това самите те си служат с нея? Господарю Рал, звучи абсурдно! — възмути се Кара.
— Вие искате от мен да бъда магия срещу магия. Защо? — Той посочи мъжагите в двата края на масата. — Защото те могат да бъдат единствено стомана срещу стомана. А за да унищожиш магията, обикновено е необходима друга магия. — Ричард посочи с пръст двете жени: — Вие притежавате магия. И за какво ви е тя? За да се противопоставяте на чуждата магия. Като Морещици сте способни да я изземате и да я обръщате срещу онзи, от когото сте я отнели. И с тях е така. Те си служат с магия, за да унищожат магията. Също както Мрачният Рал ви използваше да измъчвате и убивате онези сред родените с магия, които надигаха глава срещу него.
Вие притежавате магия. Императорският орден ще иска да ви унищожи. Аз притежавам магия. Те ще искат да унищожат и мен. Всички Д’Харанци притежават магия — благодарение на връзката си с мен. Вероятно Орденът ще разбере това и ще се опита да изкорени „злото“. Рано или късно ще се вдигнат срещу Д’Хара поради същата причина, поради която сега искат да унищожат Средната земя.
— Но Д’Харанската армия няма да им се даде и ще ги разгроми — обади се Улик през рамо, сякаш съобщаваше очевидния факт, че слънцето ще изгрее и утре, както е изгряло днес.
Ричард го стрелна с гневен поглед.
— Преди моето появяване Д’Харанците се бяха съюзили с Императорския орден, по чиято заповед унищожиха Ебинисия. Д’Харанците тук, в Ейдиндрил, изпълняваха заповедите на Ордена.