Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Ранек заявяваше, че е резбар, човек, който изработва предмети, наподобяващи живи същества и духовни образи. Резбованите изделия бяха полезни предмети. Те олицетворяваха живи духове, правеха ги видими, разбираеми и бяха основни елементи в някои обреди, необходими при ритуалите, провеждани от жреците. Онези, които можеха да създават такива вещи, бяха на особена почит, те бяха надарени творци, избраници на Майката.
Мнозина смятаха, че всички резбари и на практика всички хора, притежаващи способността да украсяват вещи и да ги превръщат в нещо по-специално от ежедневно употребявани предмети, са художници и скулптори, но според Ранек не всички художници биваха еднакво талантливи или вероятно не се отнасяха с еднаква сериозност към работата си. Животните и фигурите, които правеха, бяха недодялани. Той чувствуваше, че такива творения са обида за духовете и за Майката, която ги беше създала.
В очите на Ранек едно произведение бе съвършено, когато бе красиво, а всяко красиво нещо бе идеален пример за духовност и красотата бе неговата същност. Това бе неговата религия. Отвъд всичко това, в дълбините на естетската си душа той усещаше, че красотата си има своя собствена, присъща единствено на нея стойност и вярваше, че във всяко нещо има скрито начало за красота. Макар че някои дейности или вещи имаха чисто функционално предназначение, той вярваше, че всеки, който се е доближил до постигането на съвършенство в някаква дейност, е творец, а резултатите от дейността му съдържат същината на красотата. Самата дейност обаче представлява не по-малко изкуството от крайния и резултат. Художествените произведения не са просто завършеният продукт, а мисълта, действието, процеса, които са ги създали.
За Ранек търсенето на красивото бе почти като свещенодействие, стремеше се към него със собствените си умели ръце, но още повече с вродената си тънка наблюдателност. Усещаше необходимост да се обкръжава с него и започваше да възприема Айла като произведение на изкуството, като най-финото и съвършено въплъщение на жена, което би могъл да си представи. Красотата и не идваше само от външността и. Красотата не е неподвижна картина тя е същина, дух, тя е това, което е одухотворено. Красотата най-добре се изразява чрез движение, поведение и завършеност. Една красива жена е завършена и динамична. Макар и да не го изразяваше с толкова много думи, в неговите очи Айла бе въплъщение на първоначалната Духовна жена. Тя беше същината на жената, същината на красотата.
Мургавият мъж със смеещите се очи и иронична нагласа, която се беше научил да използва, за да прикрива дълбоките си пориви, се стремеше да създаде съвършенство и красота в собствените си творби. Неговите усилия и постижения бяха му спечелили признанието на неговия народ като най-талантлив резбар и творец от голяма величина, но, подобно на много други перфекционисти, той никога не беше напълно удовлетворен от собствените си творения. Не смяташе себе си за художник.
— Аз съм резбар, ваятел — каза той на Айла. След това, понеже забеляза озадачението и, добави: — Някои хора наричат всеки резбар художник. — Поколеба се за момент, питайки се как би ценила тя работите му, после каза: — Искаш ли да видиш някои от резбите ми?
— Да — отвърна тя.
Простотата и откровеността на отговора и го спряха за момент, след това отметна глава назад и се засмя. Ами разбира се, какво друго би могла да отговори тя? Очите му се присвиха от задоволство и той я покани с жест в землянката.
Джондалар ги видя да влизат през сводестия вход и някаква тежест го налегна. Затвори очи и изпаднал в униние, заби глава в гърдите си.
Високият красив мъж никога не беше страдал от липса на женско внимание, но тъй като не разбираше качеството, което го правеше толкова привлекателен, не му се и доверяваше. Беше производител на сечива и инструменти, чувстваше се по-удобно с физическото, отколкото с метафизическото, беше му по-добре като прилагаше значителния си интелект, за да проумее техническите аспекти на прилагането на натиск и изчукването на хомогенен кристален силикат — кремъкът. Възприемаше света в рамките на физическите му измерения.
Начинът му на изразяване бе също подчертано физически по-добре обясняваше с ръце, отколкото с думи. Не че беше невеж просто думите не бяха най-силното му умение. Беше се научил да разказва случки достатъчно добре, но не беше особено добър в сладкодумните отговори и закачливите възражения. Беше сериозен и затворен в себе си човек, който не обичаше да говори за себе си, макар че беше отзивчив слушател, което караше другите да му се доверяват и изповядват. Сред своите беше признат за сръчен майстор, но същите тези ръце, които можеха така грижливо да оформят твърдия камък във фини сечива, бяха и умели познавачи на женското тяло. Това беше още една проява на неговия физически тип, с което също се беше прославил, макар и не така открито. Жените го преследваха и се носеха вицове за „другия“ му майсторлък.