За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Да. Тя разбрала, че ще се омъжваш, и иска да я посетиш в Лондон.
Капитан Фицджералд измърмори:
— И да избягаш с нейна помощ, без съмнение.
— Не познаваш лейди Съдли, затова не можеш да съдиш за нея — възрази Абигейл, оставяйки досадата да се промъкне в гласа й. Защо се е върнал точно сега? — Тя ми предложи подслон, когато бях лишена от такъв, и ме прие така, сякаш съм част от семейството й.
— Да — подкрепи я сър Харлан, отваряйки писмото. — Добрата жена знае, че майката на Абигейл е починала, и иска да и помогне да избере най-хубавата сватбена рокля. — Той се усмихна широко. — Тази мила дама ме кани да посетя нея и семейството й в лондонската им къща.
— Дръж изкъсо Абигейл в Лондон — изправи се неуверено на крака капитан Фицджералд, олюлявайки се също като Клайв. — Тя е хитра интригантка, също като майка си.
Абигейл сви рамене.
— Не искам да ходя, сър Харлан. Признавам, че много бих се радвала отново да се срещна със семейство Съдли, но красивите сватбени рокли никак не ме интересуват.
Баронетът изфуча и тя разбра, че забележката й, също като тази на капитан Фицджералд, е успяла да ядоса този алчен човек, който явно ужасно искаше малко да поухажва семейство Съдли.
— Естествено, че ще отидете и ще позволите на лейди Съдли да ви помогне. Ще бъде непростимо, ако отхвърлим подобно великодушно предложение. Не искам да чувам повече никакви възражения.
— Но, сър Харлан…
— Абигейл! Казах, че ще идеш, така че ще идеш!
Тя погледна към капитан Фицджералд, който започна да се усмихва. Нека си мисли, че са я надвили. Ако той се радва на това, няма да се съсредоточава върху подозренията си, които бяха обезпокоително близки до истината.
— Сър Харлан… — пак подхвана тя.
— Ако ще кажеш нещо друго, освен „да“ — изрече баронетът с най-снизходителния си тон, — по-добре не казвай нищо.
Стиснала юмруци, Абигейл премига, сякаш всеки момент щеше да заплаче. Не трябваше да им позволява да се усъмнят, че й идваше да затанцува от радост. Стана, обърна се и се запъти към вратата.
Сър Харлан викна след нея:
— Заминаваме призори в другиден. Приготви се.
Тя изправи рамене, но не отвърна нищо. Излезе от гостната. И докато затваряше вратата зад себе си, дочу баронета да казва:
— Ти ще останеш тук, Артър, за да наглеждаш приготовленията за сватбата.
Абигейл затисна устата си с ръка, за да не се засмее на глас — значи ужасният капитан Фицджералд ще трябва да се нагърби със задължения, които сър Харлан искаше да снеме от себе си, за да спечели приятелството на семейство Съдли. Може би щеше да се окаже, че завръщането на капитана точно сега не ще да е толкова ужасно нещо.
Докато се качваше по стълбите, тя погали гладките перила. Скоро щеше да излезе от дома на сър Харлан и да потърси начин изобщо да не се връща. Обърна се и огледа долния етаж. Много й се прииска сега да изкрещи едно „сбогом“.
Желанието да се изсмее загъделичка гърлото й, когато в ума й прозвучаха укорителните думи на леля й, когато малката Абигейл се беше пързаляла по перилата на стълбата в къщата, гледаща към пристанището на Ню Бедфорд. Всеки упрек, получен от малкото момиче, бе последван от топлата прегръдка на леля й. Толкова обич имаше в тази къща, но тя не бе оценявала съкровището, което притежаваше тогава.
Колко щяха да се гордеят леля Уилма и чичо Джареб, ако знаеха за идеята на Абигейл да се свърже с лейди Съдли! Беше рисковано, но както винаги казваше чичо й, ако не рискуваш, никога няма да постигнеш нещо истински ценно.
Тя се усмихна. Милите леля Уилма и чичо Джареб. Не чичо, а татко. Припомни си обветреното му лице. Червената коса и упоритата брадичка толкова приличаха на нейните, че се запита защо никога не си е задавала въпроса каква е всъщност роднинската връзка помежду им. Колко щеше да хареса той Доминик, ако войната не беше застанала помежду им! Чичо Джареб винаги говореше с уважение за мъжете, които командваха кораби и смело посрещаха променливите настроения на моретата.
С всяко изкачено стъпало щастието й помръкваше все повече. Капитан Фицджералд нямаше да занесе съобщение от Абигейл за леля Уилма. Щеше да измисли някакви лъжи. Страхуваше се, че измислиците му ще наранят леля й, защото тя я беше приела дълбоко в сърцето си.
Това обаче нямаше да има значение, ако тя успееше да намери помощ в Лондон и да освободи Доминик, за да могат двамата да избягат от Англия. Тогава капитан Фицджералд можеше колкото си иска да се оплита в лъжите си, но тя вече нямаше да има нищо общо с него.
Побърза към стаите си, които бяха единственото й убежище в тази къща. Когато стигна до вратата, тя се отвори, преди да хване дръжката. Влезе и се усмихна на Теси.