Хари Потър и даровете на смъртта

— Напълно те разбирам, Ваканда15, но се опасявам, че не мога да участвам в…

Артър Уизли замълча — беше забелязал Хари. За него беше твърде необичайно господин Уизли да го гледа с толкова неприязън. Вратата на асансьора се затвори и четиримата отново се заспускаха с трясък надолу.

— О, здрасти, Рег! — поздрави господин Уизли и се огледа, дочул капките, които се стичаха от мантията на Рон. — Днес май жена ти е призована на разпит, а? Хм… какво се е случило? Защо си мокър?

— В кабинета на Йаксли вали дъжд — оплака се Рон. Каза го на рамото на господин Уизли и Хари усети притесненията му, че ако погледне баща си право в очите, той може и да го познае. — Не успях да го спра, затова ме пратиха да повикам Бърни… Пилсуърт… май така се казваше…

— Да, напоследък вали в много кабинети — потвърди господин Уизли. — Опита ли „Метеоломагия реканто“16? При Блечли подейства.

— „Метеоломагия реканто“ ли? — прошепна Рон. — Не, не съм опитал. Благодаря ти, т-тат… благодаря, Артър.

Вратата на асансьора се отвори, старата вещица с коса като мравуняк слезе, а Рон се шмугна покрай нея и изчезна от поглед. Хари понечи да тръгне след него, но видя, че пътят му е препречен от Пърси Уизли — той се беше качил на асансьора със забучен в някакви книжа нос.

Чак след като вратата се затвори с трясък, Пърси забеляза, че пътува в един асансьор с баща си. Вдигна поглед към него, стана червен като домат и слезе веднага щом вратата се отвори отново. Хари за втори път се опита да слезе, ала пътят му отново беше препречен, сега от ръката на господин Уизли.

— Чакай малко, Рънкорн.

Вратата на асансьора се затвори и докато те слизаха с дрънчене към долния етаж, господин Уизли каза:

— Подочух, че си натопил Дърк Кресуел.

Хари остана с впечатлението, че гневът на господин Уизли е предизвикан от сблъсъка с Пърси. Реши, че е най-добре да се прави на ударен, и рече:

— Моля?

— Не ми се прави на невинен, Рънкорн — тросна се ядно Артър Уизли. — Издирил си магьосника, който е фалшифицирал родословието му, нали? — каза тихо господин Уизли, докато асансьорът хлътваше все по-надолу.

— И какво от това?

— Такова, че Дърк Кресуел е десет пъти повече магьосник от теб. И ако оживее в Азкабан, ще трябва да отговаряш пред него, да не говорим пък за жена му, синовете и приятелите му…

— Артър — прекъсна го Хари, — знаеш, че си под наблюдение, нали?

— Заплашваш ли ме, Рънкорн? — попита на висок глас господин Уизли.

— Не, това си е голата истина — отвърна Хари. — Следят всяка твоя крачка…

Вратата на асансьора се отвори. Бяха стигнали в атриума. Господин Уизли изгледа Хари с изпепеляващ поглед и изхвърча като фурия от асансьора. Хари остана там, беше потресен. Прииска му се да е приел облика на друг, а не на Рънкорн… вратата на асансьора издрънча и се затвори.

Той извади мантията невидимка и се покри с нея. Реши да опита да измъкне Хърмаяни сам, докато Рон се занимава с дъждовния кабинет. Когато вратата се отвори, той слезе в осветен с факли каменен проход, съвсем различен от коридорите с ламперия и килими горе. Докато асансьорът се отдалечаваше с трясък, Хари потрепери, загледан в черната врата в далечината, откъдето се влизаше в отдел „Мистерии“.