Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Вие нямате ли задължението да помагате на съпруга си винаги, когато има нужда от вас?
— Само не ми говорете за задължения след детинската сцена, която ми разиграхте преди малко.
— Значи ми отказвате, така ли?
— О, Боже — рече тя с поглед, вперен в тавана. — Той разбра какво му казвам. Благодаря ти, Господи.
— Опасявам се, че Тео не е единственият, комуто се полага съответната порция пердах.
Тя не го усети кога се е приближил — застана плътно зад нея и дъхът му раздвижи косите й. Не бе чула и кога е заключил вратата. Бяха останали сами.
— С тази заплаха сигурно ще изплашите Тео до смърт, мен обаче не можете, защото не съм толкова страхлива.
— Каква заплаха? Реша ли, че заслужавате бой, мога да ви уверя, че после поне две седмици ще стоите само права. — Той я хвана за тила и я извърна към себе си. — Дали обаче наистина се налага да ви пердаша?
— Разрешение ли искате от мен?
Той се усмихна широко.
— Не съм чак толкова глупав. Само питам дали наистина е необходимо. Възнамерявате ли и занапред да проявявате опърничавостта си толкова открито?
— Не — прошепна тя малодушно, макар и все още сърдито.
— Добре. Но нека ви призная, че когато влязох тук, си мислех за всичко друго, само не и да ви бия.
Тя се отдръпна от него и го стрелна подозрително с поглед.
— Не, не е възможно… нима искате да… след всичко, което… одързостявате се значи да ме…
— О, просто имахме известни несъгласия — прекъсна я той, вдигайки рамене. — Сега обаче всичко това е минало.
— Минало ли? Известни несъгласия ли? — Рейна задиша тежко. — Значи, така гледате на тези неща? Прекрасно, няма що! То може ли и да се очаква нещо друго от невъзпитан простак като вас! Само че от мен няма да получите вашето „всичко друго“; не и в деня, в който сте си го взели от Червената Алма!
— От Червената… Настоявам да изразите мисълта си по-ясно, и то веднага, милейди.
— Кой, аз ли? — Рейна буквално не можеше да си поеме дъх. — Вие посещавате проститутка, а аз да се изразявам по-ясно, така ли?
— А-а, такава била значи работата. — Той се усмихна, а последвалият смях я вбеси окончателно. — А аз й казах, че не сте чак толкова глупава.
— Не… толкова… глупава? — заекна тя. — Наистина съм била глупава, щом съм си мислела, че съпругът ми никога няма да ме изложи пред толкова много хора.
Все още усмихнат, той поклати глава някъде високо над нея.
— Милейди, изобщо не съм ви излагал!
— Да, а утре на свинчетата ще им поникнат крилца — просъска тя. — Кажете на соколаря да се подготви за предстоящото чудо.
— Вие нямате никакво основание да ми се сърдите.
— Значи всеки божи ден да се кося в чие легло се въргаляте и да нямам правото дори да се обадя, а? Това ли искате да кажете?
— Вие видяхте ли ме легнал с проститутката?
— Намерих ви с ръка върху гръдта й. Предполагам, че сте разговаряли за арендната вноска, нали?
Жлъчната ирония, скрита в думите й, го накара да се сепне. Бе забравил, че тя се появи на вратата точно в онзи момент.
— Истината е, че разговаряхме за вас.
— Естествено — потвърди тя сухо.
— Вероятно помните, че вратата бе отворена, нали?
— Което само потвърждава думите ви, че ви е съвършено безразлично дали ви наблюдават, или не, когато сте насаме с жена. Било в гората, било на отворена врата в къщата на селската курва — все едно. Има ли някакво значение?
— Знаете ли, малки ми генерале, можехте да си спестите цялата тази мъка, породена от ревност, ако вчера бяхте отговорили на моя въпрос. Трябваше просто да ми кажете, че не искате да се забавлявам с други жени. Разбирате ли?
— Значи си признавате, така ли? — Опита се въпросът и да прозвучи триумфално, но не успя напълно.
— Вие признайте първо!
— След като разбрах, че тактичността е нещо съвършено непознато за вас, мога вече спокойно да призная, че на ваше място щях да отговоря по по-сполучлив начин на вчерашния ви въпрос — отговори тя с горчивина в гласа. — Но след случилото се всичко става излишно. Трябва да ви кажа още, че не съм изпитвала ревност. Вярно, че бях ужасена и унизена, но ревност — не!
— Добре. Значи не е имало ревност — констатира той, но усмивката му издаваше, че не й вярва. — И все пак можехте да избегнете тревогите, ако ме бяхте попитали направо защо съм отишъл точно при Червената Алма.
— Когато мъжът ми отива при някоя проститутка, нещата са ясни.
— Като е така, защо тогава само съм разговарял с нея?
— Разговарял ли? — просъска Рейна. — С ръка върху гръдта й!
Но вместо да се загърчи смутен и объркан, той само се позасмя.