По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Бруър — обяви тя. — Най-сетне. Ще дойде. Иска да говорим лично.
— Защо?
— Не каза.
— Къде се намира в момента?
— Излизаше от моргата.
— Тук ще станем много хора. Той ще пристигне едновременно с твоя човек.
— Моят човек няма да се зарадва. Според мен не обича да има много хора.
— Ако видя, че се отказва, ще изляза да говоря с него навън.
Но приятелят на Полинг от Пентагона дойде малко по-рано от уговорения час — най-вероятно за да огледа мястото предварително. Ричър го видя как спря на тротоара пред витрината и надникна вътре, за да разгледа лицата на клиентите едно по едно. Не бързаше. Не пропусна никого. Най-сетне остана доволен и отвори вратата. Енергично прекоси помещението и хлътна в тяхното сепаре. Носеше същия син костюм. Същата вратовръзка. Вероятно беше с чиста риза, но нямаше как да бъдат сигурни. Белите ризи с копченца на яките, закопчани догоре, много си приличат.
— Предложението ви ме притеснява — каза той. — Не подкрепям незаконните действия.
Извади си бастуна от задника, помисли си Ричър. Поне веднъж в жалкия си живот покажи малко благодарност. Сега може и да си генерал, но знаеш как стоят нещата.
Но вместо това каза:
— Разбирам тревогата ви, сър. И ви давам думата си, че нито един полицай или прокурор в Америка няма да се усъмни, че постъпвам правилно.
— Честна дума?
— Честна офицерска.
Човекът се усмихна.
— А честната дума на джентълмен?
Ричър не се усмихна в отговор.
— Не правя тази разлика.
— Нито един полицай или прокурор в Америка?
— Гарантирам.
— Възможно ли е да се гарантира за това на практика?
— Гарантирам го абсолютно.
Човекът помълча малко, после попита:
— Какво искате от мен?
— Искам потвърждение на едно предположение, така че да не губя време и пари да го доказвам лично.
— Какво потвърждение?
— Искам проверка на едно име в пътническите списъци на полетите, които са излетели оттук през последните четирийсет и осем часа.
— Военни полети?
— Не, граждански.
— Това е въпрос, на който може да отговори само комисията за гражданска защита.
Ричър кимна.
— Ето защо искам вие да го проверите вместо мен. Не знам на кого да се обадя. Вече не. Но предполагам, че вие знаете.
— Кое летище? Кой полет?
— Не съм сигурен. Ще трябва да се поразровите. На ваше място бих започнал с летище „Кенеди“. Авиокомпании „Бритиш Еъруейс“, „Юнайтед“ или „Америкън“ до Лондон. Бих започнал от самолетите, които са излетели късно вечерта онзи ден. Ако не стане там, пробвайте самолетите, които са излетели от летище „Нюарк“. Ако и там не попаднете на името, пробвайте пак с „Кенеди“, но вчера сутринта.
— Само трансатлантическите полети?
— Това е предположението ми в момента.
— Добре — каза бавно човекът, сякаш си отбелязваше нещо наум.
После попита:
— Кого да търся? Някой от екипа на Едуард Лейн?
Ричър кимна.
— Да, наскоро го е напуснал.
— Как се казва?
— Тейлър — отвърна Ричър. — Греъм Тейлър. Гражданин на Великобритания.
53
Човекът от Пентагона си тръгна, като обеща в най-скоро време да се свърже с тях по мобилния телефон на Полинг. Ричър поиска отново да му напълнят чашата, а Полинг отбеляза:
— Не си намерил паспорта на Тейлър в апартамента му, нали?
— Не, нямаше го.
— Така че или той е жив, или според теб някой се представя за него.
Ричър не отговори.
— Да кажем, че Тейлър е работил заедно с човека, който няма език — предположи Полинг. — Да кажем, че са се скарали за нещо — дали заради това какво да направят с Кейт и Джейд накрая или заради парите, а може би и двете. Да кажем, че единият от тях е убил другия и е избягал с паспорта на Тейлър, като е взел всички пари.
— Ако е човекът без език, защо да използва паспорта на Тейлър?
— Може би си няма собствен. Много американци нямат международен паспорт. Или пък е записан в някакъв черен списък. Вероятно не може да мине през летището със собственото си име.
— На паспортите има снимка.
— Снимките на паспортите често са стари и не много ясни. Ти харесваш ли се на снимката си в паспорта?
— Горе-долу.
— Горе-долу понякога е достатъчно — каза Полинг. — Когато излизаш, не те проверяват толкова подробно, както когато влизаш.
Ричър кимна, вдигна поглед и видя как Бруър влиза в кафенето. Едър, бърз, енергичен. По лицето му се четеше нещо — може би раздразнение, може би тревога. Или просто е уморен, помисли си Ричър. Бяха го събудили рано. Той бързо прекоси помещението, хлътна в тяхното сепаре и седна на същото място, от което човекът от Пентагона току-що бе станал.