По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Заради телефонните обаждания. Някой, който говори с американски акцент. Кой е той?
— Ще трябва да попиташ Тейлър.
— В Англия ли?
— Предполагам, че скоро не мисли да се връща в Щатите.
— Искам да го намериш.
— Първо ми дай парите.
Лейн кимна.
— Ще ги имаш.
— Искам ги сега.
— Сега ще получиш десет процента. Останалото, когато застана лице в лице с Тейлър.
— Искам двайсет процента сега.
Лейн не отговори.
— Или ще прежаля загубите и ще си тръгна — добави Ричър. — А ти можеш да се разходиш до някоя книжарница и да си купиш карта на Великобритания и карфица. Или по-добре огледало с дръжка.
— Петнайсет процента сега — каза Лейн.
— Двайсет — каза Ричър.
— Седемнайсет и половина.
— Двайсет. Или изчезвам.
— Господи боже — възкликна Лейн. — Добре де, двайсет процента веднага. Но ти също ще тръгнеш веднага, довечера. Ще ти дам един ден преднина. За умно момче като теб и толкова стига. Ние ще дойдем след двайсет и четири часа. И седмината. Аз, Грегъри, Грум, Бърк, Ковалски, Адисън и Перес. Би трябвало да сме достатъчно. Познаваш ли Лондон?
— Бил съм там.
— Ще отседнем в „Парк Лейн Хилтън“.
— И ще носите останалите пари?
— До последния цент — увери го Лейн. — Ще ти покажа парите, когато дойдеш в хотела, за да ни съобщиш къде е Тейлър. Ще ти ги дам, когато го видя.
— Добре — отвърна Ричър. — Съгласен съм.
Десет минути по-късно той отново беше в метрото и пътуваше в южна посока с двеста хиляди американски долара в брой, увити в найлонова торбичка от „Хоул Фудс“.
Ричър отиде в апартамента на Полинг, даде й торбичката и каза:
— Извади си каквото ти дължа и скрий останалото. Трябва да стигне на Хобарт, поне докато го подготвят за операциите.
Полинг пое торбичката с протегнати ръце, без да я приближава до себе си, все едно се страхуваше да не е заразна.
— Това парите от Африка ли са?
— Директно от Уагадугу — кимна Ричър. — С престой в килера на Едуард Лейн.
— Значи са мръсни пари — заяви тя.
— Покажи ми пари, които не са мръсни — отвърна Ричър.
Полинг помълча малко, после отвори торбичката, отдели няколко банкноти и ги остави на кухненския плот. Зави останалите и прибра пакета във фурната.
— Тук нямам сейф — обясни тя.
— Фурната ще свърши работа — отвърна Ричър. — Само гледай да не забравиш, че са вътре, и да я включиш да готвиш нещо.
Полинг взе четири банкноти от купчината на кухненския плот и му ги подаде.
— За дрехи — обясни тя. — Ще ти трябват. Тръгваме за Англия още довечера.
— Твоят човек се е обадил?
Тя кимна.
— Тейлър е отлетял с „Бритиш Еъруейс“ за Лондон по-малко от четири часа, след като Бърк е оставил парите в ягуара.
— Сам?
— Явно. Поне не знаем друго. На мястото до него в самолета е имало някаква англичанка. Разбира се, това не означава, че не е имал съучастник, който се е качил отделно от него и е седнал на друго място. Доста елементарна предпазна мярка. В този самолет е имало шейсет и седем пълнолетни американци, които са се качили сами.
— Твоят човек всичко е проверил.
— Да, така е. Изпрати ми списъка на пътниците по факса. Включително и списъка от багажното отделение. Тейлър е бил с три чанти.
— Платил ли е за свръхбагаж?
— Не. Но все пак е пътувал в бизнес класа. Може би са си затворили очите.
Ричър погледна парите.
— Четиристотин долара не са ли прекалено много за дрехи?
— Не — отвърна Полинг. — Не и ако ще пътуваш с мен.
Бил съм военен полицай. Правил съм всичко. Така беше казал Ричър на Хобарт. Но се оказа, че не е вярно. Защото трийсет минути по-късно вече правеше нещо за пръв път в живота си. Купуваше си дрехи от скъп магазин за конфекция. Беше в „Мейсис“ на Хералд Скуеър и стоеше пред касата в отдела за мъжка мода, като държеше в ръцете си сив панталон, сиво сако, черна тениска, черен пуловер с остро деколте, чифт черни чорапи и чифт бели боксерки. Изборът му беше донякъде ограничен от размерите, които имаха в наличност. В частност — дължината на ръцете и гръдната обиколка. Ричър се притесни, че кафявите му обувки няма да отиват на дрехите му. Полинг му каза да си купи и нови обувки. Той се възпротиви. Не можеше да си ги позволи. Но тя го успокои, че кафявите обувки се комбинират съвсем прилично със сиви панталони. Когато му дойде редът, Ричър плати в брой — триста деветдесет и шест долара. Върна се в апартамента на Полинг, взе си душ, преоблече се и премести смачкания си паспорт и плика със снимките на Пати Джоузеф от джоба на старите панталони в джоба на новите. Извади сгъваемата четка за зъби от джоба на старата си риза и я премести в джоба на новото сако. Събра старите си дрехи и отиде да ги изхвърли в шахтата. После двамата с Полинг мълчаливо изчакаха във фоайето на сградата колата, която ги откара до летището.