По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— „Днес“ означава до полунощ.
— А какво ще правим след закуска?
— Може би ще искаш да си вземеш душ.
— Няма нужда. В мазето не беше толкова зле.
— Нямах предвид мазето. Мислех си да вземем кафе и кроасани и да отидем у вас. А последния път, когато бяхме там, и двамата си взехме душ.
— Ясно — каза Полинг.
— Само ако ти искаш.
— Знам къде пекат божествени кроасани.
Два часа по-късно Ричър подсушаваше косата си с една от нейните хавлиени кърпи и се чудеше дали да послуша интуицията си. Поначало той не беше голям почитател на интуицията. Най-често ставаше въпрос за необосновано налучкване, което не водеше доникъде и само губеше време. Но докато чакаха новини от Бруър, имаше време за губене, а нямаше никаква посока. Полинг излезе от спалнята. Изглеждаше зашеметяващо. Обувки, чорапи, тясна пола, копринена блуза, всичко в черно. Сресана и леко гримирана. Със страхотни, открити, честни и интелигентни очи.
— Колко е часът? — попита тя.
— Единайсет и тринайсет — отвърна той. — Плюс-минус една минута.
— Все някога ще ти се наложи да ми обясниш как го правиш.
— Ако разбера, ще кажа първо на теб.
— Дълга закуска — отбеляза Полинг. — Дълга, но интересна.
— И на мен ми се стори така.
— А сега какво?
— Можем да обядваме — предложи той.
— Аз още не съм гладна.
— Можем да пропуснем частта с яденето.
Тя се усмихна.
— Не, сериозно — каза. — Имаме да вършим работа.
— Може ли да се върнем в твоята кантора? Искам да проверя нещо.
На Бароу Стрийт беше тихо, но Четвърто Авеню беше задръстено от хората в обедна почивка. По тротоарите се разминаваха тълпи. Ричър и Полинг бяха принудени да се движат с тяхното темпо. Беше по-бавно, отколкото им се искаше, но нямаха друг избор. Пешеходният трафик се задръстваше по същия начин, както автомобилния. Разстоянието, което иначе можеха да изминат за пет минути, им отне десет. Вратата на входа под кантората на Полинг вече беше отключена. Другите наематели бяха отворили офисите си още преди няколко часа. Полинг и Ричър се изкачиха по стълбите, тя отключи вратата и двамата влязоха в антрето. Ричър влезе преди нея в кабинета, където бяха етажерките с книги и компютърът.
— Какво искаш да провериш? — попита тя.
— Първо телефонния указател — отвърна Ричър. — На „Т“
Тя свали телефонния указател от етажерката и го отвори на бюрото. Имаше много хора на име Тейлър. Името беше доста често срещано.
— С коя буква започва първото му име? — попита Полинг.
— Нямам представа. Започни от адресите. Търси частни лица от Уест Вилидж.
Полинг започна да отбелязва с молив имената в полето на страницата на указателя, като се ръководеше от най-широкото определение за границите на квартала. Излязоха седем имена. Адресите бяха на 8-а улица, „Банк“, „Пери“, „Съливан“, 12-а улица, „Хъдсън“ и Уейвърли Плейс.
— Започни от „Дъдсън“ — каза Ричър. — Провери в градския атлас къде точно се намира адресът.
Полинг разтвори атласа върху телефонния указател и го плъзна надолу, докато горният му ръб не застана под името на Тейлър от „Хъдсън“. После прелисти страниците на атласа, докато намери адреса в него. Накрая вдигна очи към Ричър.
— Точно по средата между „Лерой“ и „Кларксън“ — каза тя.
Той не отговори.
— Какво става тук?
— Ти как смяташ?
— Човекът без език е познавал Тейлър? Живял е с него? Работил е с него? Той го е убил, така ли?
Ричър не отговори.
— Чакай малко — каза Полинг. — Вътрешният човек е Тейлър, нали? Той е откраднал ключовете от колата. Той е спрял колата пред „Блумингдейлс“ точно на мястото, което му е посочил другият човек. Ти от самото начало не можеше да си обясниш първото отвличане. А това е единственото възможно обяснение.
Ричър продължи да мълчи.
— Дали наистина са намерили Тейлър в реката?
— Ще разберем, когато Бруър се обади.
— Яхтеното пристанище е доста далеч на север от центъра. А, изглежда, всичко в тази история се случва в центъра.
— Приливът навлиза по река Хъдсън чак до моста „Тапан Зий“. Технически погледнато, в тази си част Хъдсън е естуар, а не река. Удавникът може да плава не само на юг, но и на север.
— Какво точно става?
— Работим по всички подробности и проверяваме всички следи. Това става. Работим по трудния начин. Стъпка по стъпка. Следващата ще бъде да посетим дома на Тейлър.
— Сега ли?
— Защо не?
— Ще успеем ли да влезем?
— Ако не се опитаме, със сигурност няма.
Полинг взе лист хартия и преписа името „Г. Тейлър“ и адреса от телефонния указател.
— Чудя се какво ли означава „Г“ — подхвърли тя.