По трудния начин

— Трупът от реката не е на човека от снимката на Пати — съобщи той.

— Сигурен ли си? — попита го Ричър.

— Естествено. Човекът на Пати е висок около метър и осемдесет, с атлетично телосложение, а удавникът е висок около метър и деветдесет и е дебел. Това са доста важни разлики, не смяташ ли?

Ричър кимна.

— Доста са важни.

— Имаше ли език? — попита Полинг.

— Какво?

— Език — повтори Полинг. — Удавникът имаше ли език?

— Всички хора имат езици. Какъв е този въпрос?

— Търсим човек с отрязан език.

Бруър я погледна в очите.

— Значи удавникът не е вашият човек. Току-що бях в моргата. Човекът си има всичко друго, освен пулс.

— Сигурен ли си?

— Патолозите обикновено забелязват такива неща.

— Добре — каза Ричър. — Благодарим за помощта.

— Чакай малко — каза Бруър. — Сега и вие ми кажете нещо.

— Какво?

— Защо се интересувате от този тип?

По лицето му се четеше нещо.

— Установихте ли самоличността му? — попита Ричър.

— Да, по отпечатъците — кимна Бруър. — Бяха размазани, така че се поизмъчихме. Бил е доносник на полицейското управление в Ню Йорк. Ценен кадър. Някои от моите колеги в центъра са доста нещастни.

— За какво е доносничил?

— Търговия с метаамфетамини в Лонг Айланд. Скоро е трябвало да влезе в съда.

— Къде е бил преди това?

— В затвора „Райкърс“, съвсем доскоро. Преместили са го заедно с други затворници, за да не бие на очи. Задържали са го няколко дни, а после са го пуснали.

— Кога?

— Току-що. Патолозите казват, че е умрял около три часа, след като е излязъл от ареста.