По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Вероятно е също толкова лош, колкото и останалите кача Полинг.
Тя прибра снимките в плика.
— Е, поне вече знаеш името, което трябва да съобщиш на Лейн — рече тя.
Ричър не отговори.
— Обща теория, която обяснява всичко — продължи Полинг. — Както във физиката. Не знам защо преди каза, че била частична. Нали Тейлър е направил всичко?
— Не, не е — каза Ричър. — Тейлър не е човекът, който се обади по телефона. Човекът на телефона беше американец.
55
— Тейлър е имал съучастник — продължи Ричър. — Очевидно. Налагало се е, отново заради акцента. Отначало си мислех, че може би е бил човекът, когото са намерили в реката. Както ти каза, били са заедно, но са се скарали. Или Тейлър е станал алчен и е поискал да прибере всичките пари. Но това обяснение вече не върши работа. Удавникът от реката е най-обикновен труп от Ню Йорк. Жертва на убийство, което няма нищо общо с нашия случай. По време на отвличането е бил в затвора. Така че не знам кой се е обадил по телефона. И теорията ми си остава частична.
— Лейн ще иска да знае кой е бил съучастникът. Едва ли ще се задоволи с половинчато обяснение.
— Права си.
— Значи няма да иска да плати.
— Ще плати част от сумата. После ще приберем останалото. Когато му кажем кой е бил съучастникът.
— А как ще разберем?
— Единственият сигурен начин е да намерим Тейлър и да попитаме.
— Да го попитаме?
— Да го накараме да ни каже.
— В Англия?
— Ако твоят човек от Пентагона потвърди, че наистина е заминал за там. Предполагам, че може да провери и до кого е седял в самолета. Има някаква вероятност да са били заедно.
— Не ми се вярва.
— На мен също. Но все пак може би трябва да се провери.
Така че Полинг отново си поигра на гоненица по телефоните на ООН, но след десет минути се отказа и остави съобщение на своя познат да провери дали Тейлър е пътувал заедно с някого.
— А сега какво? — попита тя.
— Сега ще чакаме твоят човек да се обади — отвърна Ричър. — А после ще си направим резервации за кола до летището и за полет до Лондон. Ако Тейлър наистина е отишъл там, което най-вероятно е така. Предполагам, че ще пътуваме с нощния полет довечера. Обзалагам се, че Лейн ще ме изпрати там, за да подготвя почвата. А после ще докара целия си екип, за да участват в самото убийство. И тогава ние ще се оправим с тях намясто.
Полинг вдигна очи към него.
— Значи затова обеща, че нито един полицай или прокурор в Америка няма да има нищо против.
Ричър кимна.
— Но пък колегите им в Англия със сигурност ще побеснеят.
Ричър прибра снимките на Пати Джоузеф в плика и го напъха в предния джоб на ризата си. Целуна Полинг на тротоара и тръгна към метрото. Малко преди пет следобед вече беше пред Дакота Билдинг.
Името. Утре.
Мисията е изпълнена.
Но той не влезе в сградата, а продължи напред, влезе в Сентръл Парк и се запъти към Стробъри Фийлд. Мемориалната плоча на Джон Ленън. Близо до мястото, където го бяха застреляли. Както повечето хора на неговата възраст, Ричър също смяташе „Бийтълс“ за част от младостта си. Все едно бяха осигурили музикалния фон на филма за живота му. Може би по тази причина харесваше англичаните.
Може би по тази причина не му се искаше да направи това, което се готвеше да направи.
Той докосна снимките в джоба си и отново проследи мислено цялата история, както я беше подредила Полинг. Нямаше никакво съмнение. Лошият беше Тейлър. Безспорно. Самият Ричър беше свидетел. Първо го беше видял до мерцедеса, а после до ягуара.
Без съмнение.
Може би просто нямаше как да бъде доволен от факта, че предава един лош човек на друг.
Но аз го правя за Кейт, припомни си Ричър. И за Джейд. За парите, които ще получи Хобарт.
Не за Лейн.
Дълбоко си пое въздух и вдигна лице за миг, за да улови последните лъчи на слънцето, преди то да се спусне зад високите сгради на запад. После се обърна и излезе от парка.
Едуард Лейн хвана двете снимки между палеца и показалеца си, сякаш държеше карти за игра, и зададе най-простия от всички въпроси:
— Защо?
— От алчност — отвърна Ричър. — Или злоба, или ревност, или всичко изброено.
— Къде се намира в момента?
— Предполагам, че е в Англия. Скоро ще разбера със сигурност.
— Как?
— Имам си източници.
— Наистина си добър.
— Не си виждал по-добър от мен.
Няма и да видиш.
Лейн му върна снимките и каза:
— Трябва да е имало и съучастник.
— Очевидно.